"Затворникът" от Фрида Макфадън

Анотация за книгата:

Като новопостъпила лекарска асистентка в мъжки затвор със строг тъмничен режим, Брук Съливан трябва да спазва три правила:

1. Да се отнася с уважение към затворниците;

2. Да не им дава лична информация;

3. Никога да не се сприятелява с тях.

Но персоналът в затвора не подозира, че тя вече е нарушила две от правилата. Никой не знае, че е имала интимна връзка с Шейн Нелсън – един от най-известните и опасни затворници. И определено никой не е в течение, че Шейн е ученическата ѝ любов – куортърбек звезда, излежаващ доживотна присъда за няколко жестоки убийства. И че точно показанията на Брук са го пратили зад решетките. Но Шейн знае. И никога няма да забрави.

Сюжетните обрати в „Затворникът“ нямат край и точно когато си мислите, че сте разбрали всичко, бивате поразени от изненадващо откритие!  

Моето мнение за книгата:

Хайде отново да минем на вълна трилъри и естествено с Фрида Макфадън и нейната книга „Затворникът“.

Бях я набелязала от доста време. Има доста повече оценки от някои от останалите книги на авторката и някак си бях останала с впечатлението, че това е една от най-харесваните ѝ книги. Може би точно затова очакванията ми към нея бяха доста високи и честно казано си мислех, че ще ми стане една от любимите.

Уви, не успя.

Но въпреки това със сигурност ще запомня „Затворникът“.

И не толкова заради самата история, колкото заради начина, по който я прочетох.

За какво разказва историята

Брук Съливан е млада жена, която по стечение на обстоятелствата започва работа като лекарска асистентка в затвора със строг режим Рейкър.

Още от първата си крачка там Брук разбира, че това няма да бъде като никоя друга работа, която е имала досега. Тук не можеш да си позволиш да ходиш на високи токчета. Не можеш да се обличаш прекалено провокативно. Не можеш да се отпускаш. Не можеш да си позволиш да забравиш дори за секунда къде се намираш.

Трябва постоянно да си нащрек. Да внимаваш какво казваш. Да внимаваш какво показваш. Да не дадеш повод на някой от затворниците да си помисли, че има достъп до теб.

Нещото, което плаши най-много Брук обаче, не са затворниците като цяло. Или поне не всички от тях. Страхува се само от един човек. Шейн Нелсън.

Мъжът, с когото е имала връзка преди години. Мъжът, който според нея е съсипал живота ѝ. Мъжът, който вече единадесет години е зад решетките именно заради нея.

И ако това не е достатъчно неудобна ситуация сама по себе си, представете си какво е всеки ден да ходиш на работа и да знаеш, че човекът, когото най-много не искаш да видиш, се намира само на няколко врати разстояние.

Как ми подейства, докато я четях

Ето тук идва причината да кажа, че ще запомня тази книга.

Започнах да я чета на глас пред приятеля ми и така се случи, че доста му хареса. От известно време се чудеше дали да започне нещо от Фрида Макфадън и ето че горе-долу се получи. Когато стигнахме някъде около една трета от книгата, вече започнахме да се редуваме кой да чете на глас. И така една вечер неусетно се превърна в няколко часа четене до късно през нощта, защото и двамата бяхме хванати в капана на мистерията в „Затворникът“.

Най-забавното беше, че постоянно си изграждахме теории. Спирахме да четем и започвахме да обсъждаме кой според нас е виновен, какво се е случило в миналото и кой лъже. Теориите ни съвпадаха още от самото начало. Обаче не бяха съвсем верни. Това беше и едно от нещата, които най-много ми харесаха в книгата.

„Затворникът“ отново е изпълнена с обрати, но този път не е като повечето книги на Фрида Макфадън, при които през цялото време всичко сочи към един очевиден виновник, а накрая се оказва, че истината е съвсем различна.

Тук подходът е малко по-различен. Още от самото начало Брук има съмнения за двама души и през цялото време историята постоянно прехвърля подозренията между тях. Тъкмо си сигурен, че единият е виновен и се появява нова информация. После започваш да подозираш другия. След това отново се връщаш към първия. И така до самия край.

Точно това беше нещото, което ни караше да прелистваме още и още страници. И макар че не ми стана любима книга на авторката, определено беше една от най-пристрастяващите за четене.

Героите и емоцията

Всички герои тук са изградени по-скоро така, че да движат мистерията напред, отколкото да навлизаме дълбоко във вътрешния им свят.

И честно казано, не мисля, че това е проблем.

Може би единствено Брук получава по-сериозно развитие като персонаж, което е напълно логично, защото историята се разказва основно през нейната гледна точка. При нея виждаме повече от миналото ѝ, страховете ѝ, грешките ѝ и всичко останало, което я е довело до този момент.

Останалите герои обаче остават по-обвити в мистерия. Но според мен точно това е и идеята. Фрида не иска да ни даде всички отговори още в началото. Иска да се съмняваме. Да подозираме. Да търсим скритите мотиви зад всяко действие.

И честно казано, успява доста добре. Почти всеки герой в книгата има нещо подозрително около себе си. Нещо, което те кара да се чудиш дали не пропускаш някаква важна подробност.

Колкото повече напредвах в историята, толкова по-трудно ми ставаше да реша на кого всъщност мога да вярвам. А това според мен е едно от най-важните неща за един добър трилър.

Какво остава след края

За съжаление финалът не успя да ме спечели напълно. Не защото не ми хареса това, което се случва.

Напротив. Самият обрат беше интересен, а изпълнението му беше добро. Проблемът за мен беше по-скоро причината зад всичко. Когато най-накрая разбрах защо се е стигнало до всички тези събития, мотивацията ми се стори доста по-слаба, отколкото очаквах. Някак не успях да повярвам напълно в нея.

И може би точно затова не успях да дам на книгата пълните пет звезди. Въпреки това изобщо не съжалявам, че я прочетох. Напротив. Ще я помня дълго.

Не само заради историята, а и защото се превърна в първата книга на Фрида Макфадън, която четохме заедно с приятеля ми и която ни накара да стоим до късно през нощта, обсъждайки теории като двама детективи. А това само по себе си прави преживяването доста специално. И определено продължаваме пълно напред с книгите на Фрида. След тази още повече ми е любопитно какво ще ни поднесе следващата.

Други ревюта на книги от Фрида Макфадън: