"Прислужницата" от Фрида Макфадън

• заглавие: Прислужницата/ The Housemaid
• автор: Фрида Макфадън
• страници: 329
• жанр: трилър/ мистерия/ съспенс
• издадена: 2022
• оценка: 5/5
• прочетена на: 31.04.2025

Млада жена с тъмно минало...

Мили отчаяно се нуждае от работа. След дълго търсене и многобройни откази късметът най-сетне ѝ се усмихва. Наета е като прислужница от богатата Нина Уинчестър, която живее в разкошна къща със съпруга си Андрю и с разглезената си и капризна дъщеричка Сесилия.

Още от първия работен ден обаче Мили започва да се сблъсква с редица странности: настаняват я да живее в малка стаичка на тавана; настроенията на Нина Уинчестър се менят рязко и намекват за сериозни психически проблеми. Единственият симпатичен член на семейство Уинчестър е Андрю. Съпругът на Нина е не само красив и преуспял, но също така е грижовен баща. Между него и младата прислужница започват да прехвърчат искри на фона на все по-необяснимото и хаотично поведение на Нина.

Няколко месеца по-късно по всичко изглежда, че скоро най-смелите мечти на Мили ще се осъществят, но се случва нещо неочаквано, което преобръща изцяло представата ѝ за семейство Уинчестър. Какви тайни се крият в миналото на Нина? Как успява Андрю да я търпи? И чий е трупът в мансардата?

Книгата, която покори класациите! № 1 бестселър на Ню Йорк Таймс, USA Today, Уол Стрийт Джърнъл и Амазон. Феновете на „Момичето от влака“, „Жената в прозореца“ и „Съпругата помежду ни“ ще намерят нов любим автор.  

Както обещах, книгомани, започвам да наваксвам с ревютата на книги, прочетени миналата година. А покрай премиерата на филма по Прислужницата на Фрида Макфадън, сега е повече от подходящ момент да си я припомним.  

Започнах тази поредица доста лековато, без особени очаквания. Бяхме тръгнали на път и ми трябваше нещо за четене в самолета. Книга, която да върви лесно, да не ме натоварва и просто да ми прави компания. Само че „Прислужницата“ се оказа много повече от това – толкова ме грабна, че я прочетох в рамките на един полет.

Сюжетът вероятно вече е добре познат на повечето от вас, но все пак накратко. Мили е млада жена, отчаяно търсеща работа, когато получава предложение да стане прислужница в дома на семейство Уинчестър. В началото всичко изглежда почти прекалено хубаво – собствена стая, нов телефон, младо и привидно нормално семейство. Нина, съпругата, първоначално е мила и отзивчива, а Мили започва да си мисли, че е извадила късмет.  

Само че още след първия ден нещо започва да се пропуква. Нина има резки промени в настроението, избухва без видима причина и постепенно превръща ежедневието на Мили в истинско психическо изпитание. Андрю, съпругът, от друга страна е любезен, внимателен и сякаш се опитва да балансира между двете, оправдавайки поведението на жена си. Разбира се, нищо не е такова, каквото изглежда, и колкото повече напредва историята, толкова по-големи и по-шокиращи стават обратите.

Още в началото книгата ми беше изключително интересна. Има онези „психо“ моменти, които те карат да настръхнеш, дори преди да знаеш какво точно се случва. А когато сюжетът започне да се разгръща истински, напрежението не спада до самия край. При мен поне ефектът беше такъв, че след това продължих и с останалите книги от поредицата.

Вчера пък беше премиерата на екранизацията и естествено нямаше как да не отида да я гледам. Отидох с любопитство и без твърде високи очаквания, но останах приятно изненадана. Филмът по "Прислужницата" според мен е доста добре адаптиран – историята е запазена, няма драстични отклонения и пропуските спрямо книгата са малко.  

Атмосферата е напрегната, психо елементите са на място, а актьорската игра като цяло ми хареса. Единствено изпълнението на Брандън Скленар като Андрю не ме убеди напълно – на моменти ми идваше малко по-дървено. Интимните сцени също ми дойдоха леко в повече, но това не ми развали цялостното впечатление.

Най-хубавото за мен беше, че гледах филма с приятеля ми, който нямаше абсолютно никаква представа нито за книгата, нито за сюжета. А фактът, че дори той – човек, който по принцип е доста критичен – излезе с положително мнение, ми говори достатъчно.

Определено ви препоръчвам да се запознаете с тази история – било то чрез книгата или чрез филма. И в двата случая си заслужава.