"Тайната на прислужницата" от Фрида Макфадън

• заглавие: Тайната на рислужницата/ The Housemaid's Secret
• автор: Фрида Макфадън
• превод от: Катя Перчинкова
• дизайн на ккорицата: Megachrom
• страници: 304
• жанр: трилър/ мистерия/ съспенс
• издадена от: "Бард"
• издадена: 2023
• оценка: 5/5
• прочетена на: 02.04.2025

В този идеален дом има само едно правило.Не надничай зад затворените врати...

На Мили Калауей ѝ е трудно да си намери работа, където да не задават твърде много въпроси за миналото ѝ. Затова е изключително благодарна, когато семейство Гарик я наема да чисти изумителния им мезонет със зашеметяваща гледка в Манхатън и да готви отбрани ястия в модерно обзаведената им кухня.

Всичко е почти идеално, с изключение на факта, че все още не е виждала госпожа Гарик, която стои затворена в една от стаите за гости. Мили я чува да плаче и забелязва петна от кръв по белите ѝ нощници, когато пере. Един ден не се сдържа и чука на вратата, която се открехва едва-едва. Това, което вижда, променя всичко...

Мили дава тържествено обещание. Все пак е правила подобно нещо и преди. Тя може да защити госпожа Гарик, като същевременно опази собствените си тайни.  

Преди да продължа – ако все още не сте чели първата книга от поредицата, оставям ревюто ми за „Прислужницата“ по-долу, защото историята тук надгражда директно върху събитията от нея.

"Прислужницата" от Фрида Макфадън

След като „Прислужницата“ ме завладя толкова бързо и неочаквано, беше напълно логично да посегна и към втората част – „Тайната на прислужницата“. И въпреки че знаех, че много читатели я определят като по-слаба, аз нямах кой знае какви притеснения. Истината е, че просто исках още от историята. И още от Мили.  

Този път Мили се опитва да започне начисто. Ново място, нова работа, нов шанс за по-нормален живот. Само че, както вече сме разбрали от първата книга, при нея „нормално“ рядко означава спокойно. Още от самото начало има онова леко, неприятно усещане, че нещо не е както трябва – погледи, недоизказани думи, напрежение, което се натрупва бавно, но сигурно.

Да, може да се каже, че „Тайната на прислужницата“ е една идея по-слаба от първата част. Първоначалният шок вече го няма, защото като читатели сме по-подготвени за стила на Фрида Макфадън. Но това не означава, че липсват обрати. Напротив – има моменти, които изненадват, има напрежение, което държи, и има онези „психо“ елементи, които те карат да четеш още една глава… и още една.

На мен лично ми хареса, че продължаваме да следим Мили. Тя не е идеална героиня, прави грешки, понякога решенията ѝ са спорни, но точно това я прави интересна. Хареса ми да видя как се развива, как се опитва да избяга от миналото си и колко трудно се оказва това.

Не бих казала, че книгата е разочарование. По-скоро е логично продължение – не толкова силно като първата част, но все пак достатъчно напрегнато и увлекателно, за да си заслужава. Особено ако вече сте харесали „Прислужницата“ и ви е интересно да разберете накъде ще поеме историята.

За мен „Тайната на прислужницата“ беше приятно, бързо и напрегнато четиво. Не перфектна, но със сигурност четивна и със своите изненади. А понякога това е напълно достатъчно.