"Съпругата на горния етаж" от Фрида Макфадън
- заглавие: Съпругата на горния етаж/ The Wife Upstairs
- автор: Фрида Макфадън
- превод от: Цветана Генчева
- дизайн на корицата: Megachrom
- страници: 352
- жанр: трилър/ мистерия/ съспенс
- издадена от: "Бард"
- издадена: 2026
- оценка: 5/5
- прочетена на: 19.05.2026
Анотация за книгата:
Виктория Барнет има всичко. Страхотна кариера. Красив, любящ съпруг. Великолепен дом в покрайнините, който възнамерява да напълни с деца. Животът е съвършен – или поне така изглежда.
След това претърпява ужасен инцидент... и всичко се разпада.
Сега Виктория не може да ходи. Не може нито да се облича, нито да се храни сама. Не може дори да говори. Затворена е на втория етаж на къщата си и разчита на грижите на други хора двайсет и четири часа в денонощието.
Силвия Робинсън е наета от съпруга на Виктория да помага в грижите за нея. Оказва се, че болната не е в толкова тежко състояние, колкото е казано на Силвия. Има история, която Виктория отчаяно иска да разкаже... стига да успее да изрече думите.
След това Силвия намира дневника ѝ, скрит в едно чекмедже. А написаното вътре е шокиращо.
Моето мнение за книгата:
Исках много да прочета „Съпругата на горния етаж“ поради две причини. Първата беше, че както вече знаете, леко развих обсесия към книгите на Фрида Макфадън. Втората обаче беше, че когато прочетох анотацията на книгата, тя страшно много ми напомни на друга нейна творба, а именно „Прислужницата“. А още по-любопитното за мен беше, че ми наподобяваше и на „Верити“ от Колийн Хувър и нямах търпение да видя колко всъщност ще се припокриват сюжетите.
За какво разказва историята
Мога да кажа, че определено има прилики и с двете споменати книги и ако сте ги чели, вероятно много бързо ще разберете защо.
Тук историята разказва за едно доста „счупено“ семейство, в което попада Силвия – младо момиче, което за съжаление не е имало много късмет в живота и се озовава в почти неизбежната ситуация да приеме работа, която всъщност не иска.
Работата е именно при Адам. Силвия трябва да отиде да прави компания и да се грижи за съпругата му Виктория, която е претърпяла тежък инцидент и има нужда някой да бъде до нея постоянно.
Само че къщата им се намира далеч извън Ню Йорк, на Лонг Айлънд, и то в част, където на километри няма почти никакви хора. Въпреки това Силвия приема, защото парите са ѝ отчаяно нужни.
Още от самото начало обаче усеща, че нещо в тази къща не е наред. Едно лошо чувство, което постепенно започва да се загнездва в нея все повече.
Как ми подейства, докато я четях
Прелиствах страница след страница, както винаги с книгите на Фрида Макфадън. Прочетох „Съпругата на горния етаж“ буквално за ден и нямах търпение да видя дали ще се окажа права в предположенията си.
След вече няколко прочетени книги от авторката започнах да усещам един определен шаблон в развръзките ѝ. Обикновено през цялото време всичко води към мисълта, че един конкретен герой е виновникът и не е добре психически, а към финала всичко рязко се обръща и виновен се оказва някой, който до този момент е изглеждал напълно невинен.
Очаквах и тук да стане нещо подобно, ако трябва да съм честна.
И много се зарадвах, че не успях да позная всичко, защото това може би щеше да ме накара да започна да губя интерес към книгите на Фрида Макфадън.
И този път тя е измислила доста обрати и напрежение към финала, които много ми харесаха. Бих казала, че цялата книга е изпълнена със съспенс и постоянно усещане, че нещо не е наред.
Точно това е и причината толкова лесно да се “поглъщат” книгите ѝ.
Героите и емоцията
Въпреки че много ми хареса „Съпругата на горния етаж“, потвърдих и съмненията си, че наистина доста неща се припокриват с „Прислужницата“, както и с „Верити“ на Колийн Хувър.
Но това изобщо не ме спря да чета, защото обожавам точно такъв тип психологически трилъри, които проследяват токсичните отношения между мъж и жена и постепенното напрежение в тях.
Много ми хареса колко добре авторката ме вкара в главата на Виктория, която показва една съвсем различна страна на съпруга си Адам от тази, която виждаме в настоящето.
През нейните спомени виждаме един избухлив, ревнив и крайно обсебващ мъж, изпълнен с червени флагове. И според мен Фрида Макфадън е описала много добре чувствата и мислите на Виктория, докато всичко това постепенно се развива с месеци.
Това всъщност е нещо, което се случва и в реалния живот на много жени – дори когато виждат предупредителните знаци в партньора си, често намират оправдание да останат още малко, докато не стане твърде късно.
И точно тук идва големият въпрос в книгата – кой всъщност е истинският Адам? Този, когото виждаме в настоящето със Силвия – грижовният мъж, който прави всичко за болната си жена, или онзи от миналото, за когото Виктория разказва?
Какво остава след края
Освен че затвърди още повече интереса ми към Фрида Макфадън, май започва да се прокрадва интерес и у приятеля ми, който също вече е доста заинтригуван от книгите ѝ.
А честно казано, има ли по-добър знак от това, че си успял да “дръпнеш” още един човек към тъмната страна и света на психологическите трилъри на Фрида Макфадън? 😄
