"Лятото на нарушените правила" от К. Л. Уолтър

Анотация за книгата:

 „Лятото на нарушените правила“ е една романтична история, вдъхновена от песните на Тейлър Суифт.

Всичко е игри и закачки, докато някой не загуби сърцето си.

Когато Мередит Фокс губи сестра си преди единайсет месеца, тя се затваря за света и къса всички връзки със своите приятели. Мередит понася тежко загубата и въпреки че е само на осемнайсет, не вижда нищо хубаво в бъдещето си. Това лято обаче тя се надява да се завърне в живота.

Ежегодната семейна ваканция на фамилия Фокс на остров Мартас Винярд е перфектната възможност да възстанови връзката си със своите приятели и роднини. Още повече, че това лято там се омъжва нейната братовчедка Сара и вълнението на всички е до небето. Но Мередит има причина да се вълнува дори повече, защото всяка ваканция на острова се провежда семейната игра „Убиец“ . Нейната сестра е била неоспоримият победител години наред и сега Мередит иска да победи в нейна чест.

Тя обаче среща сериозна конкуренция в лицето на един остроумен непознат мъж с чаровна усмивка и сламеноруса коса. Уверен, силен и също толкова нахъсан за победа, той може да отмъкне и наградата, и сърцето ѝ.  

Моето мнение за книгата:

„Лятото на нарушените правила“ ме изненада страшно приятно. Очаквах да е от онези книги, които просто да ми правят компания на плажа – лека романтична история, която да запълва времето между две влизания в морето. Оказа се обаче много повече от това.

Да, книгата носи точно онова лятно настроение, което очаквах, но освен него ми даде и много емоция, семейна топлина и една история, която успя да ме разчувства на доста места.

За какво разказва историята

„Лятото на нарушените правила“ ни среща с Мередит и нейното семейство, които пристигат на остров Мартас Винярд за сватбата на братовчедка ѝ Сара.

По принцип цялата фамилия се събира всяко лято във Фермата – мястото, където прекарват по няколко седмици заедно, създават спомени и продължават семейните си традиции. Семейството на Мередит обаче не е стъпвало там вече година и половина, след като губят сестра ѝ Клеър в автомобилна катастрофа.

Това е първото им завръщане след трагедията и още от самото начало се усеща колко тежи липсата ѝ на всички. Този път Фермата е по-шумна и оживена от всякога. Освен огромната фамилия на Сара, там е и семейството на младоженеца, а понеже мястото не стига за всички гости, част от тях дори спят на палатки на специално обособена поляна. Сред тях е и Уит – доведеният брат на младоженеца.

Покрай подготовката за сватбата всички участват и в традиционната семейна игра „Убиец“, която се оказва много повече от обикновена игра. Именно тя събира Мередит и Уит още в самото начало. Двамата сключват съюз и така започва едно приятелство, което постепенно прераства в нещо много по-голямо.

Как ми подейства, докато я четях

Много сладка, лека и усмихната книга, която буквално ме омагьоса още от първите страници.

Планът ми беше да чета „Лятото на нарушените правила“ на шезлонг край морето, но както често става, плановете ми се промениха и вместо това я прочетох на дивана вкъщи. 😄

Честно казано, това изобщо нямаше значение. Книгата толкова добре успя да пресъздаде атмосферата на остров Мартас Винярд, че за няколко часа напълно забравих къде се намирам. Все едно и аз бях там заедно с героите – между плажа, семейните вечери и подготовката за сватбата.

Любимата ми част от цялата книга безспорно беше играта „Убиец“. На пръв поглед изглежда като една забавна семейна игра, но всъщност се превръща в нещо много повече. Именно тя обединява цялата фамилия, кара всички да прекарват време заедно, да се смеят, да измислят стратегии и да създават спомени. Толкова много ми хареса тази идея, че честно казано се замислих дали и нашето семейство да не осинови тази идея.

Именно покрай тази игра започва и приятелството между Мередит и Уит. Всичко между тях се развива много естествено, без излишна драма и без усещането, че авторката насила се опитва да ги събере.

Книгата се чете страшно леко и бързо. Носи толкова много слънце, смях и летни емоции, че спокойно мога да кажа, че до момента това ми е любимата лятна книга, която съм прочела тази година.

Героите и емоцията

Много ми харесаха и героите. Според мен авторката се е справила впечатляващо, защото само в 332 страници успява да изгради не само главните герои, а и почти цялото огромно семейство. Всеки има свой характер, свои малки особености и лесно започваш да ги различаваш, което изобщо не е лесно при толкова много персонажи.

Мередит е едва на осемнадесет години и тепърва започва живота си, но вече е преживяла огромна загуба. Смъртта на сестра ѝ Клеър все още я преследва, а сякаш това не е достатъчно, приятелят ѝ, с когото са били заедно четири години, решава да скъса с нея малко преди сватбата.

Нормално е в началото да виждаме едно момиче, което е объркано, ядосано и все още не знае как да продължи напред. Постепенно обаче островът, цялата шумна фамилия и най-вече Уит започват малко по малко да връщат усмивката ѝ.

Уит също много ми хареса като герой. Той е на деветнадесет години и също все още търси себе си. Не е от онези перфектни романтични герои, които имат отговор на всичко. Напротив – и той има своите несигурности и въпроси за бъдещето, което някак го прави още по-истински.

Двамата с Мередит са едно много сладко и забавно дуо, към което няма как да останеш безразличен.

Но ако трябва да бъда честна, едно от любимите ми неща в цялата книга всъщност не беше любовната история. Беше семейството. Толкова ми беше приятно да чета за тази огромна фамилия, започнала някога само от двама души – бабата и дядото, които сега всяко лято събират децата си, внуците си и вече дори правнуците си. Толкова смях. Толкова шум. Толкова любов.

„Лятото на нарушените правила“ постоянно ни напомня колко важно е семейството и колко безценни са моментите, в които всички сме заедно.

Какво остава след края

Определено останах с едно много слънчево и лятно настроение, което се надявам да ме държи още дълго.

Освен това книгата ми напомни колко ценни са семейните традиции и колко красиви спомени могат да създадат, когато се предават от поколение на поколение.

А ако една книга успее едновременно да те разсмее, да те разчувства и да те накара да си пожелаеш да бъдеш част от нейния свят, значи определено е направила нещо както трябва.

Със сигурност бих прочела още нещо от авторката, защото „Лятото на нарушените правила“ беше едно от най-приятните ми летни четива досега.