"Приятелят" от Фрида Макфадън

• заглавие: Приятелят/ The Boyfriend
• автор: Фрида Макфадън
• превод от: Милена Илиева
• дизайн на корицата: Megachrom
• страници: 352
• жанр: трилър/ мистерия/ съспенс
• издадена от: "Бард"
• издадена: 2025
• оценка: 4/5
• прочетена на: 13.02.2026

Анотация за книгата:

Тя търси идеалния мъж. Той търси идеалната жертва...

Като повечето самотни жени в Ню Йорк, Сидни Шоу няма никакъв късмет със срещите. Виждала е всичко – мъже, които лъжат в профилите си, мъже, които я оставят да плати цялата сметка, и най-лошото, мъже, които говорят основно за майките си. Но най-накрая и тя печели шестица от тотото.

Новият ѝ приятел е чисто и просто съвършен. Чаровен, красив и сякаш това не стига – лекар в местната болница. Сидни е на седмото небе.

А после бруталното убийство на млада жена, станала поредната жертва на сериен убиец, поставя полицията в шах. Главният заподозрян е тайнствен мъж, който излиза на срещи с жените, преди да ги убие.

Сидни би трябвало да е спокойна. Все пак ходи с мъжа на мечтите си. И въпреки това не може да се отърси от съмненията, че идеалният мъж може и да не е чак толкова идеален. Защото някой следи под лупа всяко нейно движение и ако не стигне до истината, Сидни може да е следващата жертва на убиеца...

Мрачна история за маниакалните обсесии и на какво сме готови в името на любовта. Фрида Макфадън ни доказва, че престъпленията от страст често са най-кървави...

Последният шеметен роман на Макфадън е в най-добрите традиции на авторката – обратите ни застигат бързо и яростно. Макфадън добавя ново бижу към колекцията си с това остроумно изследване на любовта, смъртта и изкуството на срещите.

Пъблишърс  

Моето мнение за книгата:

Е, този път Фрида Макфадън не ме разочарова. След „Наемателката“ бях леко разколебана, но пък „Прислужницата“ още ми стои високо в съзнанието и реших да ѝ дам още един шанс. И честно? Радвам се, че го направих.  

„Приятелят“ ме върна в онова усещане, когато четеш трилър и си казваш: „Само още една глава…“ и изведнъж е минал целият ден и не си свършил нищо друго през деня освен да прочетеш книгата. 

За какво разказва историята

Историята се движи между две гледни точки. Сидни - млада жена, която живее в Ню Йорк и все още търси любовта през приложения за запознанства и вярва, че някъде там я чака нейният Господин Перфектен.  

И Том, чрез който авторката разказва миналото. По онова време Том е гимназист, израснал с баща алкохолик и побойник, но с едно единствено светло нещо в живота си - Марго, момичето, което обича от дете.  

Главите от гледната точка на Сидни са в настоящето, докато тези на Том са в миналото. И точно това редуване те кара да сглобяваш пъзела бавно и напрегнато. 

Когато пътищата на Сигни и Том се пресичат след една наистина зловеща среща, той се появява като спасител. Принцът на бял кон Перфектен, внимателен, красив и чаровен. 

Но в трилърите "перфектен" винаги звучи малко подозрително, нали? 

Междувременно около Сидни започват да се случват все по-тревожни неща. А в миналото на Том има изчезнали момичета. Съвпадение ли е? Или историята се повтаря? 

Как ми подейства, докато я четях

Това, което най-много ми хареса беше темпото. Кратки глави, без излишни отклонения. Почти всяка една от тях завършва така, че просто няма как да не обърнеш страницата. 

И тук искам да спомена неща много важно и това е преводът. Отдавна не бях попадала на толкова добре направен превод. Текстът звучеше естествено, диалозите не звучаха просто "преведени", а сякаш Фрида Макфадън ги е писала на български. Напрежението не се губеше заради тромави изречения. Четеше се леко и гладко, което при трилър е супер важно, защото всяка спънка убива ритъма. Тук просто нямаше такава. 

Има напрежение. Има онези моменти, в които леко се побъркваш и не знаеш вече какво да мисиш и почваш да четеш още по-бързо, за да стигнеш до следващия отговор.

Ще бъда честна обаче - още около стотната страница започнах да подозирам кой стои зад всичко. И се оказах права. Това леко ми отне онзи уау ефект накрая и затова ѝ дадох 4 звезди, а не 5. 

Но въпреки това, книгата е увлекателна и си заслужава. 

Героите и емоцията

Том ми беше много по-интересен като герой. Леко счупен, белязан от детството си, с тиха болка вътре в себе си, но в същото време с нуждата да бъде обичан. Имаше нещо в него, което те кара да не си сигурен, да се чудиш дали му вярваш или не. 

Сидни е по-земна, по-реалистична. Жена, която просто иска любов. Която се впуска в модерния хаос на приложенията за запознанства, въпреки че знае колко е опасно. И това я прави уязвима, но и смела. 

Редуването на двете гледни точки според мен е едно от най-силните неща в книгата, защото усещаш как напрежението се сгъстява именно защото виждаш парченца истина от различни ъгли. 

Какво остава след края

Това е трилър. Чета ги главно заради тръпката, адреналина и мистерията, заради онова вътрешно "дали познах, права ли съм..". И в това отношение "Приятелят" си свърши работата. 

Не ме разби емоционално. Със сигурност няма да я мисля с дни тази книга. Но ме държа будна. И това според мен от трилър е достатъчно. Фрида Макфадън ми напомни колко много обичам да чета точно такива истории и затова ще си взема скоро още някоя нейна книга. 

Препоръчвам "Приятелят" на всички, които обичате динамични мистерии, кратки глави и онова постоянно съмнение - дали човекът до теб е спасител...или психопат.