"Наемателката" от Фрида Макфадън

• заглавие: Наемателката/ The Tenant
• автор: Фрида Макфадън
• превод от: Цветана Генчева
• дизайн на корицата: Megachrom
• страници: 320
• жанр: трилър/ мистерия/ съспенс
• издадена от: "Бард"
• издадена: 2025
• оценка: 2/5
• прочетена на: 01.01.2026

Опасността живее у дома!

Блейк Портър има добра работа и готино гадже. Неочаквано го уволняват от поста вицепрезидент в маркетингова фирма. Вече няма достатъчно пари, за да плаща ипотеката на новата къща, в която живее с годеницата си. Отчаяно се опитва да свърже двата края.

Тогава се появява Уитни. Тя е очарователна и си търси стая под наем. Точно каквото му трябва. Но дали наистина е така?

Нещо определено не е наред. Съседите на Блейк започват да се държат различно. Миризма на гнило превзема дома му и никакво чистене не помага. Странни шумове го будят посред нощ. Скоро Блейк започва да се страхува, че някой знае дори най-черните му тайни...

Опасността е в дома му и когато Блейк разбере истината, може да е твърде късно. Капанът вече е заложен.

Фрида Макфадън, авторка на бестселъри от класацията на „Ню Йорк Таймс“, чука на вратата ви със завладяваща история за отмъщение и тайни, които объркват всичко. „Наемателката“ е тук.  

Имах толкова големи очаквания от тази книга, тъй като поредицата„Прислужницата“ ми хареса страшно много и тогава буквално „погълнах“ и трите книги. Още преди да започна „Наемателката“ ми направи впечатление, че рейтингът ѝ е значително по-нисък, но си мислех, че въпреки това ще ми допадне. Уви… не се получи така.  

Честно казано, трудно ми е да повярвам, че тази книга е от същата авторка, която стои зад поредицата „Прислужницата“. Но нека първо с няколко изречения да ви въведа в сюжета.

Блейк Портър на пръв поглед е почти златният стандарт за „перфектния мъж“ – красив, успешен, мил и грижовен. Наскоро повишен на престижна позиция и наскоро сгоден за прекрасната Криста. Само че за един ден животът му се обръща на 180 градуса. Блейк губи работата си и изведнъж не може да си позволи нито ипотеката на красивата си къща в Ню Йорк, нито лъскавия начин на живот, който поддържа пред годеницата си.

Именно Криста предлага решение – да отдадат една от стаите под наем, за да имат допълнителен доход, докато Блейк си намери нова работа. След серия от доста странни и откровено ужасни кандидати, те най-накрая срещат Уитни – тиха, скромна, красива и на пръв поглед напълно нормална. Перфектната наемателка. Или поне така изглежда.

След нейното нанасяне обаче животът на Блейк започва да се разпада още повече. Загубата на работата вече не е основният му проблем – на преден план излиза психиката му. Той става все по-параноичен, напрегнат и убеден, че за всичко лошо в живота му е виновна именно милата Уитни.

Тук ще спра със сюжета, защото и без това мистерията и съспенсът са на доста ниско ниво. И точно това е основната причина книгата да не ми хареса. Дори да оставим настрана факта, че финалът беше изключително предсказуем още от самото начало, самото напрежение просто липсваше. Да, случват се разни неща, които тласкат историята напред и карат Блейк да се държи все по-крайно, но нищо от тях не ме държа „на нокти“. Нямаше онези моменти, в които затваряш книгата за секунда и си казваш: „О, уау. Това не го очаквах.“

Другият голям проблем за мен бяха героите. Те са изградени по начин, който не ти позволява да ги възприемеш като пълнокръвни хора. От всички най-много ми допадна Криста, но дори и тя не беше достатъчно добре развита, за да предизвика истинска емоция – било то симпатия, омраза или съпричастност. Като цяло не ми пукаше особено какво ще се случи с който и да е от тях, а за трилър това е сериозен минус.

За мен „Наемателката“ беше голямо разочарование. Дадох ѝ 2 звезди, а не 1, единствено защото началото беше малко по-обещаващо и заради Криста, която донякъде ми беше интересна. Искрено се надявам следващата книга от Фрида Макфадън, на която попадна, отново да бъде на нивото на трилогията „Прислужницата“, защото тя показа, че авторката може много повече.