"Една италианка в Бруклин" от Санта Монтефиоре

Анотация за книгата:

Ню Йорк, 1979 г.

Заобиколена от семейството и обичните си приятели, Евелина прелива от благодарност за всичко, което има, но в сърцето ѝ се таи не малко тъга по онова, което е оставила в миналото. Вече над трийсет години тя живее в Америка, но душата ѝ остава италианска.

Северна Италия, 1934 г.

Сгушена в обятията на очарователна старинна вила, Евелина живее спокойно с родителите, братята и сестрите си. Когато по волята на баща им по-голямата ѝ сестра Бенедета се омъжва за банкер, Евелина се зарича никога да не се омъжи по задължение. Тя не познава любовта, но когато среща Езра – сина на местната шивачка – сърцето ѝ го разпознава като стар приятел.

Мечтата ѝ е безгрижните летни дни никога да не свършват. Иска да се къпе в слънце, красота и любов, без да обръща внимание на тъмните облаци, които се събират на хоризонта. Но нищо не трае вечно. Сянката на войната се спуска над Европа и безценни животи са застрашени...

„Една италианка в Бруклин“ е завладяваща история за любов, война и дълбоки човешки чувства, която ни пренася десетилетия назад във времето.  

Моето мнение за книгата:

Не мога да повярвам, че не се говори повече за „Една италианка в Бруклин“, защото за мен това е един истински диамант сред книгите.

Първоначално ми привлече вниманието с това, че главната героиня се казва като мен, но това, което ме прикова от първата до последната страница, беше магията на този роман. От аромата на розмарин в Италия, през Втората световна война, до любовта, огромната загуба и всички жертви, които героите правят по пътя си. Това е една от онези книги, които не разчитат на постоянни обрати, а на атмосферата и емоцията, които оставят след себе си.

За какво разказва историята

„Една италианка в Бруклин“ се развива в две различни времеви линии.

Първата ни отвежда в Северна Италия през 30-те и 40-те години на миналия век, където се запознаваме с младата Евелина. Тя тепърва започва живота си и преживява първата си голяма любов.  Семейството ѝ е доста необичайно за онова време. Живеят почти изолирани в старата си семейна вила. Децата дори не ходят на училище в селото, а имат частни учители и прекарват почти цялото си време в имението. Светът им сякаш свършва зад стените на вилата, докато срещата на Евелина с Езра не започва малко по малко да променя всичко.  

Другата времева линия се развива в Ню Йорк през 70-те години. Там вече виждаме една много по-зряла Евелина, която живее със съпруга си Франклин и трите им деца. Още от самото начало авторката умело преплита миналото и настоящето и постоянно те кара да се чудиш как точно се е стигнало от малката италианска вила до живота в Бруклин.  

Как ми подейства, докато я четях

Тук наистина не мога да ви разкажа много за сюжета, защото дори един малък спойлер би развалил удоволствието от книгата. Затова по-скоро ще ви разкажа как ме накара да се чувствам.

Както вече споменах, първоначално ме привлече името на главната героиня, но още от първите страници Санта Монтефиоре ме плени с невероятните описания на старата вила в Италия, малкото градче и неповторимия аромат на розмарин, който сякаш се носеше между страниците.

Много ми хареса и голямата фамилия, която живее под един покрив. Всеки е със своя характер, със собствените си мечти и цели в живота, а въпреки че делят един и същи дом, понякога имах чувството, че всеки живее в собствен свят и просто се разминава с останалите. Именно това ги направи толкова истински за мен.

Любовната история между Евелина и Езра също ме впечатли страшно много. Тя не беше просто романтична, а направо магична. Красотата на онова време, погледите, писмата, някоя и друга открадната целувка... всичко беше описано толкова красиво, че на моменти имах чувството, че чета любовно писмо.

Много ми хареса и начинът, по който Санта Монтефиоре е вплела Втората световна война в историята. Войната никога не излиза на преден план и не измества героите, а по-скоро остава като фон на всичко останало. Въпреки това присъствието ѝ се усеща непрекъснато. Най-вече чрез хората, които остават и тъжат за онези, които войната им е отнела. Загубата се усеща почти на всяка страница и именно това прави романа още по-въздействащ.

За мен обаче времевата линия в Ню Йорк беше истинската кулминация на „Една италианка в Бруклин“. Не мога да кажа защо, без да издам твърде много, но точно там цялата трагедия, огромната загуба, търпението и силата на героите ме докоснаха най-силно. Това беше частта, която ме разплака и която ще помня най-дълго.

Героите и емоцията

Героите ми допаднаха страшно много. Бяха изградени като истински хора, със своите силни страни, недостатъци, страхове и грешки.

Евелина ми допадна най-вече с това, че за времето, в което живее, е истинска бунтарка. Тя отказва да приеме уреден брак, както прави сестра ѝ, защото иска сама да намери любовта. Освен това е изключително силен човек. След всяка трагедия, която животът ѝ поднася, успява отново да се изправи и малко по малко да продължи напред. Хареса ми и смелостта ѝ в един момент да затвори една огромна глава от живота си и да започне нова на другия край на света. Разбира се, тя също има своите слабости и прави грешки, което само я направи още по-истински герой.

За двамата мъже в живота ѝ няма да задълбавам много, защото не искам да развалям историята. Езра е човек на изкуството, на чувствата и на красивите малки жестове. Той е първата голяма любов на Евелина и между тях има нещо много чисто и съкровено. Франклин е неговата пълна противоположност – академик, интелигентен, работохолик, но също толкова добър човек. Любовта между него и Евелина е една много по-зряла, спокойна и осъзната версия на любовта.

Другите герои, които страшно много ми допаднаха, бяха двете баби в Италия. Толкова различни една от друга, а същевременно еднакво запомнящи се. Едната е истински традиционалист, строга и леко сърдита, но изключително мъдра. Другата е вечната романтичка – цветна, усмихната и винаги готова за поредното приключение. Тези две жени придадоха още повече чар на цялата история.

Какво остава след края

Определено ще досаждам на всички около мен да прочетат „Една италианка в Бруклин“, защото според мен тази книга заслужава много повече внимание, отколкото получава.

Радвам се, че попаднах на нея, защото ми напомни колко красиви могат да бъдат историите, когато разчитат не на постоянни обрати, а на силни герои, хубаво писане и истински емоции.

А аз със сигурност ще посегна и към друга книга на Санта Монтефиоре, защото начинът, по който пише, е истинско удоволствие за четене. Красив, емоционален и някак магичен.