"Пекарна Джинджърбред" от Лори Гилмор

Анотация за книгата:

Най-сладките неща си струват чакането…

Световната TikTok сензация вече и на български език!

Всички идват тук тъжни, изгубени или сами, а след това магията на Дрийм Харбър влиза в действие…

Ани Андрюс държи всичко в нейната пекарна да е сладко, уютно и подредено. За съжаление, нищо от това не се отнася до любовния ѝ живот.

Преди години се е доверила на омайните приказки на едно момче, но бързо е научила урока си – никога да не се доверява на чаровни усмивки. И въпреки намусената ѝ физиономия, проклетият Маколи Съливан все още отказва да я остави на мира.

Но тя знае как да го постави на мястото му и е категорична – няма да има втори шанс!Ала когато най-чаканото събитие в Дрийм Харбър – сватбата на Джийни и Логан – най-сетне настъпва, Ани и Мак са принудени да прекарват все повече време заедно.

И въпреки че целият град се превръща в безумно романтична бъркотия, те не са приятели и никога нищо не може да се случи между тях!Но кога ли сърцата са спазвали обещанията си?

В Дрийм Харбър любовта винаги намира път – и води до целувки с вкус на шоколад.  

Моето мнение за книгата:

 Днес ще поговорим за петата част от поредицата „Дрийм Харбър“, а именно „Пекарна Джинджърбред“, която мисля, че ми стана любимата книга от поредицата до момента.  

До този момент фаворит ми беше първата книга заради есенната атмосфера, героите и тяхната история. След нея имаше части, които ми харесаха повече и такива, които ми харесаха по-малко, но никоя не успя да измести първата от върха. До този момент....

„Пекарна Джинджърбред“ е книгата, която най-силно ме върна към всичко, което обичам в поредицата „Дрийм Харбър“ – уютната атмосфера, героите, които чакаш да получат своя щастлив край, и усещането, че се прибираш на познато място всеки път, когато отвориш следващата книга.

Това е и първата книга от поредицата, която ми се стори различна като структура и може би точно затова успя да ме спечели толкова много.

Ако не сте чели предишните книги от поредицата „Дрийм Харбър“, по-добре първо вижте ревютата за тях, защото по-надолу има спойлери.

За какво разказва историята

Както сигурно вече сте се досетили, това е дългоочакваната книга за Маг и Ани.

Още от първата част между тях има напрежение, закачки и една от онези връзки, при които всички около тях виждат какво се случва, освен самите тях.

В „Пекарна Джинджърбред“ най-после виждаме как тази история започва да получава своята развръзка. Разбира се, не става лесно и безпроблемно. Има много неизказани неща, стари рани и доста скрити грешки от миналото, които и двамата носят със себе си.

Всичко това се случва по време на подготовката за дългоочакваната сватба на Джийни и Логан. Това всъщност беше и едно от нещата, които най-много ми харесаха в книгата. Обожавам сватби в романтичните истории и много ми допадна, че тази е зимна, през декември и с леко коледно настроение.

Още повече ми хареса, че както винаги в Дрийм Харбър, цялото градче е въвлечено в организацията. Не става дума просто за едно събитие, а за нещо, което събира всички заедно.

Лори Гилмор много умело е преплела организацията на сватбата с развитието на отношенията между Маг и Ани и това прави историята още по-приятна за четене.

Как ми подейства, докато я четях

Четях я с огромно желание. Не беше като четвъртата книга, която на моменти четях почти насила само за да я приключа. Тук наистина ми беше интересно какво ще се случи по-нататък и нямах усещането, че просто отброявам страниците до края.

Някои от вас, които са отдавна тук в блога, знаят колко много обичам Коледа и атмосферата около празниците. Може би затова тази книга ме спечели още повече. Да, в момента е юни месец и сезонът е по-скоро за плажни книги, отколкото за коледни истории, но това изобщо не ми попречи.

Напротив. Лори Гилмор успя да ме пренесе сред аромата на джинджифилови сладки, коледна украса и уютни зимни вечери още от първите страници.

Другото, което много ми хареса, беше начинът, по който е написана книгата. За разлика от останалите части тук постоянно се прехвърляме между настоящето и миналото. Виждаме Маг и Ани като деветнайсетгодишни и след това отново в настоящето. Проследяваме как са се променили, как са пораснали и как животът ги е отвел по различни пътища.

Това ми беше страшно интересно не само заради самите герои, но и заради възможността да видим Дрийм Харбър преди години. За мен градът винаги е бил един от най-важните герои в тази поредица и ми хареса да видя как е изглеждал животът там преди събитията от останалите книги.

Да видя тогавашните обитатели, атмосферата и малките детайли от живота в града беше почти толкова интересно, колкото самата любовна история.

И въпреки че постоянно скачахме между различни времеви линии, книгата се четеше много леко и изключително бързо.

Героите и емоцията

Няма да лъжа – още от първата книга нямах търпение да видя какво ще се случи между Маг и Ани.

По принцип много харесвам романтични истории, които започват със закачки, раздразнение и привидна неприязън. Има нещо много забавно в това да виждаш как двама души се опитват да се убедят, че не изпитват нищо един към друг, докато всички останали виждат точно обратното.

Затова и чаках тяхната книга още от самото начало на поредицата. Не знам дали са ми любимата двойка в цялата поредица, но със сигурност са сред любимите ми две.

Ани много ми хареса като герой. Тя е страшно упорита, твърдоглава и амбициозна жена. Още като тийнейджърка има ясна представа какво иска от живота и през годините виждаме колко труд и постоянство влага, за да постигне мечтите си. Много ми допадна и това колко много се раздава за хората около себе си. Дори когато е изморена и на предела на силите си, тя винаги намира начин да помогне на приятелите и близките си.

Маг също много ми допадна. Може би защото не е типичният герой, който още от самото начало знае кой е и какво иска от живота си.

Напротив. Той е човек, който е имал нужда да напусне родния си град, да пътува, да се лута и да търси себе си другаде.

Хареса ми, че виждаме този процес и че завръщането му не е просто връщане у дома, а завръщане на човек, който най-после е разбрал кой е и къде иска да бъде.

И точно затова историята между него и Ани ми се стори толкова удовлетворяваща. Не само защото най-после се събират, а защото усещаш, че и двамата са извървели дълъг път, за да стигнат до този момент.

Какво остава след края

Със сигурност ще продължа с поредицата „Дрийм Харбър“.

Дори когато някоя книга не ми харесва толкова, колкото останалите, пак искам да се връщам в това уютно малко градче. За мен Дрийм Харбър вече е много повече от мястото, където се развиват историите. То е усещане. От онези измислени места, които ти носят комфорт и към които искаш да се връщаш отново и отново Мисля, че точно това е най-голямата сила на поредицата.

А най-хубавото е, че накрая имаше леко загатване за следващата книга. Тя вече е излязла на международния пазар и аз искрено се надявам скоро „Сиела“ да ни изненадат и с българското издание, защото след този финал определено съм любопитна какво предстои.