"Палачинкова къща Строубъри пач" от Лори Гилмор
- заглавие: Палачинкова къща "Строубъри Пач" / The Srawberry Patch Pancake House
- автор: Лори Гилмор
- превод от: Карина Горанова
- дизайн на корицата: Фиделия Косева - Гайего
- страници: 384
- жанр: романтична
- издадена от: "Сиела"
- издадена: 2026
- оценка: 3/5
- прочетена на: 06.05.2026
Анотация за книгата:
В Дрийм Харбър пролетта ухае на ягоди, палачинки и щипка забранено привличане…
Арчър винаги е имал ясен план – Париж, звезда „Мишлен“ и бляскав живот във френската столица. И за миг не е очаквал, че внезапно ще трябва да захвърли всичко постигнато там, за да се грижи за петгодишно момиченце в малко градче.
Айрис има нужда от работа. Отново. Налага се да приеме да се грижи за малката Олив и да търпи някак си невъзможния ѝ баща. Арчър не е готов нито да бъде родител, нито за предизвикателствата на единствената свободна кулинарна позиция в града – в кухнята на местната закусвалня.
Грижата за едно изгубило майка си дете не идва с готова рецепта. Айрис и Арчър се оказват увлечени в хаотично и трогателно предизвикателство. Което става все по-сложно, когато се намесват и неочаквани чувства...
Париж беше част от плана, а Дрийм Харбър категорично не влизаше в него. Но плановете се променят…
Моето мнение за книгата:
След толкова много нетърпение и радост покрай излизането на четвъртата част от поредицата „Дрийм Харбър“ имах наистина големи очаквания към „Палачинкова къща Строубъри пач“. Уви, това е частта, която ми хареса най-малко до момента.
Естествено, имаше и хубави неща в романа и по-надолу ще ви разкажа какво точно ми хареса, но като цяло за мен това определено беше най-слабата книга от поредицата досега. Затова и оценката ми е 3 от 5.
Ако не сте чели предишните книги от поредицата „Дрийм Харбър“, по-добре първо вижте ревютата за тях, защото по-надолу има спойлери.
За какво разказва историята
В „Палачинкова къща Строубъри пач“ виждаме отново един по-второстепенен герой от предишната книга, а именно Айрис, която работеше при Кира в градината, както и съвсем новия герой Арчър, който попада в малкото градче не особено по собствена воля.
Арчър едва сега разбира, че има петгодишна дъщеричка, за която дори не е подозирал. Но след като майката на детето претърпява инцидент, той трябва да дойде в Дрийм Харбър и изведнъж да се научи как да бъде баща на това дете.
А през това време, докато се опитва да подреди изцяло новия си живот с малката Олив, му трябва помощ и точно тогава Айрис отново си търси работа и става бавачката на момиченцето.
Още от самото начало историята звучи като типичен романс за малък град и честно казано, идеята имаше потенциал да ми хареса много повече.
Как ми подейства, докато я четях
Честно казано, тази част ми беше доста скучна. Четях я с напрежение, но не от хубавото, а по-скоро от онова чувство, в което искаш книгата просто да свърши по-бързо, за да си отдъхнеш, че си приключил.
Както вече споменах, историята е за самотен баща, малко момиченце и бавачката. Самата идея за романтичната история ми харесва по принцип, но тук не мисля, че беше изграден достатъчно добре вътрешният свят на главните герои.
Арчър е известен готвач, който обикаля Европа, а изведнъж се озовава в малко градче с дете и нова работа в обикновена закусвалня. Но според мен в книгата липсваше реалното терзание от тази огромна промяна. Липсваше ми време, в което да видим как той свиква с новия си живот и как приема факта, че изведнъж е баща.
На моменти дори имах чувството, че мислите му са по-фокусирани върху това колко е привлечен от бавачката, отколкото върху самото дете и огромната промяна в живота му.
Същото усещане имах и за Айрис. Тя е млада жена, която никога не е имала сериозна връзка или постоянна работа и някак живее по-скоро ден за ден. Но и при нея ми липсваше по-дълбоко изграждане.
Като цяло цялата история ми се стори много изтъркана. Липсваше онази атмосфера от предишните три книги. Атмосферата на самия Дрийм Харбър, който за мен винаги е бил сякаш още един герой в поредицата.
Точно уютът, сплотеността между хората и атмосферата на малкото градче бяха нещото, което най-много обичах в предишните книги, а тук почти не го усетих
Дадох 3 звезди основно заради началото, защото първоначално книгата ми се стори сладка и интересна, както и заради Олив. Нейният образ беше забавен, мил и честно казано, тя беше най-интересната част от цялата история за мен.
Героите и емоцията
Мисля, че вече ви стана ясно, че любовната история в „Палачинкова къща Строубъри пач“ не ми допадна особено. И самите герои сякаш просто не бяха моите хора.
От двамата все пак Арчър ми беше по-интересен. Хареса ми колко бързо се опитваше да влезе в ролята на всеотдаен и добър баща. Имаше нещо много мило в това да четеш за тази бащинска любов и загриженост към Олив.
И самата Олив беше страхотен персонаж – забавна, палава и много естествено написана. Определено тя донесе най-много чар на книгата.
Но освен това, не мисля, че романът успя да ми даде по-силна емоция или да ме накара да се привържа към героите така, както се случи с предишните книги от поредицата „Дрийм Харбър“.
Какво остава след края
Главното нещо, което харесвах в тази поредица до момента, не бяха толкова романтичните моменти, а атмосферата на самия Дрийм Харбър. Усещането за уют, сплотеност и всички малки детайли, които правят това градче толкова специално.
В „Палачинкова къща Строубъри пач“ това усещане някак липсваше и може би точно затова останах толкова разочарована.
Въпреки това със сигурност ще продължа поредицата, защото все още обожавам света на Дрийм Харбър и се надявам следващата книга да ми хареса повече.
