Кратко описание за живота и творчеството на Камелия Кучер и интервю с писателката

Камелия Кучер (1985 г.) издава своя дебютен роман „Дом“ след години пътуване по света, преди окончателно да се завърне в България заедно със семейството си. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, Камелия Кучер завършва образованието си в Женева. Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия, а „Дом“ е написан в рамките на една година. Както самата тя го описва: „едно откровение, най-сетне узряло достатъчно, за да стигне до света извън бюрото ми“.

Можете да прочетете ревюто ми за "Дом" тук.

1) Каква специалност сте завършили в Женева? Свързана ли е с литературата?

К: Специалността, която завърших в Женева е Бизнес Администрация – съвсем далеч от литературата. Всъщност много исках да следвам хуманитарни науки – литература, философия, история – но родителите ми настояха да запиша нещо по-практично приложимо и така се стигна до Бизнес Администрация. Но не съжалявам – научих интересни неща, а някои използвам и днес.

2) Коя е любимата Ви книга?

К: Винаги ми е трудно да посоча една и винаги посочвам „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. Книга, която съм препрочитала много пъти през годините и винаги откривам нещо ново. Силно ме вълнуват темите, засегнати в нея – страхливостта като най-големия грях, какво всъщност е справедливостта, извечната тема за доброто и злото.

3) Как се роди идеята за „Нощ“?

К: Като че ли спонтанно. След написването на „Дом“ имах нуждата да продължа да пиша, да продължа да се потапям в атмосферата, която създадох в „Дом“. И много скоро след това започнах да пиша „Нощ“. Темата за Втората световна война ме вълнува от години и като че ли подготовката за „Нощ“ е започнала много отдавна – несъзнателно. И в един момент, след завършването на ”Дом” в главата ми започна да се заражда историята на ”Нощ”. Първо се появиха Виторио и Лучия – и беше ясно, че историята ще се развива в Италия. Тогава започнах да обмислям какво искам да разкажа и така се появи Втората световна война – това, което толкова години ме е вълнувало. И историята потече.

Ревюто ми за "Нощ" може да прочетете тук

4) Героите вдъхновени ли са по някакъв начин от истински личности?

К: Нито един герой в книгата не е вдъхновен от действителна личност. Но всеки един от героите отразява една съвкупност от срещнатото по житейския ми път – събирателен образ от действителни срещи, от моя светоглед, от личния ми опит и от чуждия такъв, до който съм се докоснала по някакъв начин. Героите ми обикновено са хора, които бих искала да познавам, затова винаги ги усещам толкова близки.

5) Защо избрахте действието да се развива в Италия?

К: Италия най-много пасваше на историята, която исках да разкажа. Живяла съм там – в Барлета – няколко години като дете и оттогава често се връщам като посетител в различни градове в Италия. Напоследък си дадох сметка, че избирам да пиша за места, които харесвам и в чиято атмосфера ми е приятно да потъвам.

6) От къде събрахте цялата тази детайлна информация за Втората световна война?

К: Интересувам се от този период в световната ни история от години. В училище в Швейцария, Втората световна война се изучаваше много подробно и всъщност още там започнах силно да се интересувам от нея – от причините така лесно да се лишим от човешкия си облик и да обезценим човешкия живот във време не толкова далечно от нашето. Не проумявах как е възможно да се случи – което водеше към следващия въпрос: какво ни предпазва от възможността да повторим това мрачно време. Втората световна война ме ужасяваше до степен, в която започнах да изпитвам нужда да научавам още и още за нея в опит да я съпреживея, за да я разбера.

7) Защо решихте да пишете книгите си в България, а не в чужбина?

К: Живея в България от вече може би шест години и засега се очертава да си остана тук. Тук е семейството ми, домът ми. Има и голяма част от семейството ми, което е пръснато по света, но децата ми са тук и тук получават образованието си. Говоря свободно няколко езика, а имам два родни – български и руски. Но не мога да пиша, да творя на друг език, освен на български. Така че където и да живея след години, винаги ще пиша на български и винаги ще бъда български писател, независимо кои кътчета от света реша да опиша.

8) Имате ли специално място за писане?

К: Доскоро кътчето ми за писане бе до прозореца в трапезарията, в ъгъла на масата за хранене. Там беше моят кът и там винаги стоеше компютърът ми, тефтерите и останалите неща, които допринасяха за уюта на кътчето. И всички у дома бяха научени да не сядат там и да не разместват подредбата ми. Но отскоро имам бюро – антикварно е и е точно такова, за каквото съм мечтала години наред – много съм щастлива. Сега съм подредила всичките си любими неща там и често сядам пред него просто, за да му се порадвам.

9) Как се запалихте по литературата и писането на книгите?

К: Научих се да чета сама, когато бях на пет години. Майка ми ми е разказвала как, когато сме пътували с трамвая, непрекъснато съм я питала за някоя буква от надписите на магазините, които сме подминавали. Докато в един момент не съм започнала да чета целите надписи – и тогава получих първата си книжка. Оттогава книгите са неизменна част от живота ми – моята паралелна действителност. Започнах да записвам разни измислени истории, когато бях на около дванайсет – обикновено вдъхновени от книга, която съм прочела. Оттогава до днес не съм спирала да пиша, но винаги за себе си, просто от нуждата да го правя. Докато не се появи историята в „Дом“, когато усетих, че може би написаното е готово да бъде споделено.

10) Имате ли вече идея за следващата Ви книга?

К: Имам, дори вече е почти завършена. Все повтарям, че едва ли винаги ще бъда толкова продуктивна – в един момент ще има риск да се превърне в количество за сметка на качество. Вдъхновението се трупа с години, докато се излее в една, две, три, четири истории – така си мисля. А после идва моментът отново да натрупаш впечатления, преживявания, вдъхновение. И така. Засега вдъхновението не ме е напуснало, а когато се случи, се надявам да бъде, за да го натрупам отново.