"Техеранските лъвици" от Марджан Камали
- заглавие: Техенранските лъвици/ The Lion Women of Tehran
- автор: Марджан Камали
- превод от: Емилия Ничева-Карастойчева
- дизайн на корицата: Теодор Мирчев
- страници: 360
- жанр: исторически роман
- издадена от: "Емас"
- издадена: 2026
- оценка: 5/5
- прочетена на: 01.05.2026
Анотация за книгата:
Авторката на романа „Момичето от Техеран“ Марджан Камали се завръща с „Техеранските лъвици“ – емоционален и вдъхновяващ разказ за приятелство, предателство и изкупление, разгръщащ се през три турбулентни десетилетия от историята на Иран.
Техеран, 1950 г. Със смъртта на баща ѝ познатият досега заможен живот на седемгодишната Ели си отива, отива си и усмивката на майка ѝ. Двете са принудени да напуснат просторния си дом и да се преместят в беден квартал в покрайнините на града. В училището там Ели среща Хома, будно дете с неудържим дух, и момичетата бързо стават неразделни. Заедно се учат да готвят в каменната кухня на гостоприемното семейство на Хома, тичат из лабиринта от пъстри сергии на Големия пазар, споделят сладоледени сандвичи и мечти в какви жени ще се превърнат – „жени лъвици“.
Всичко се променя, когато Ели и майка ѝ получават възможност да се завърнат към предишния си буржоазен живот. Момичето се чувства намясто в новата си роля на популярна ученичка в най-доброто девическо училище на Иран. Някогашната ѝ приятелка и сродна душа така и не намира място в новата реалност на Ели. Ала години по-късно Хома внезапно се появява в привилегирования ѝ свят и го преобръща из основи.
Двете млади жени вървят по своя собствен път към бъдещето, в което вярват – личното, но и това на страната си. Междувременно обаче политическите вълнения в Иран достигат критична точка и едно съкрушително предателство отново променя хода на живота им, този път завинаги…

Моето мнение за книгата:
Толкова смислена и красиво написана книга, имах големи очаквания за нея, а тя даже ги надхвърли. История за борба, любов, приятелство, свобода и жени лъвици. История, която не просто се чете, а се преживява и остава с теб дълго след последната страница.
За какво разказва историята
„Техеранските лъвици“ разказва историята на две момичета – Хома и Елахе. Разказва за тяхното приятелство, което започва, когато са едва деца, как то преминава през десетилетията, на фона на протестите, неправдите, новите закони и всичко останало в Иран през тези години.
Приятелство, което започва през 50-те години на миналия век и продължава чак до наши дни. Разделяно и намирано отново в различни етапи от живота. История, която ни показва не само личните им съдби, но и как един цял народ се променя, бори и оцелява през годините.
Как ми подейства, докато я четях
Както вече казах, имах големи очаквания за книгата. Особено на фона на войната в момента, ми се четеше точно нещо такова. Няма да навлизам в тази тема, защото всички знаем какво се случва и всеки има различно мнение по въпроса.
Но мисля, че всички можем да се съгласим, че отношението към жените в Иран е жестоко и е трудна тема за четене. Това не е просто романтична или лека история, а книга, която те сблъсква с реалността и те кара да се замислиш.
„Техеранските лъвици“ е толкова сурова и истинска история. На пръв поглед разказва само за приятелството и живота на две напълно различни момичета. Едното от бедно семейство, а другото от богато, но въпреки това приятелството им ги свързва през десетилетията.
Книгата е не само трогателна, но и вдъхновяваща. Хареса ми някак по-скоро от първо лице да чета за политическите катаклизми през последните десетилетия в Иран, въпреки че е през очите на художествен герой. За неправдите спрямо жените, отнемането на свободата им по всякакъв възможен начин и борбата им да бъдат чути.
И въпреки това те като лъвици се изправят срещу тези неправди и не сломяват нито глава, нито дух. Това е една от онези книги за жени, които оставят отпечатък и ти напомнят колко силен може да бъде човешкият дух.
"Нека ме налагат с бухалки, нека ме смажат от бой, нека ме застрелят, нека ме убият. Цял живот се борим. Борим се, борим се. Искаме свобода. Искаме равноправие. Искаме да живеем живота си."

Героите и емоцията
Историята се върти главно около Хома и Елахе и тяхното приятелство започва още когато са на 10 години и богатото семейство на Ели изведнъж се озовава в бедняшкия квартал, така се и запознават.
Елахе живее тогава само с майка си, защото баща ѝ умира и изведнъж от хора, които имат всичко, се оказват с нищо. Хома и нейното семейство от друга страна, нямат много, но се имат един друг и безкрайния уют и обич в дома им. И точно тази разлика между двете среди прави връзката им още по-силна и интересна за проследяване.
Нещата и за двете момичета с течение на времето и живота им се променят много. Има години, когато приятелството им не е така силно, но когато отново се намират, изглежда така сякаш не е минал и ден. Точно това прави връзката им толкова истинска.
Елахе е по-скоро по-обичайната жена – тя иска семейство. Иска любящ мъж до себе си и пълен дом с деца. Дори когато има амбиции за следване и кариера, някак подбудите ѝ са главно заради хората около нея, не за самата себе си.
За мен Ели беше много по-плахият герой. Момиче, което в голяма част от книгата се страхува най-много да не загуби мястото си в обществото. Въпреки това с израстването и минаването на годините виждаме, че и в нея се крие една много по-силна жена, която се опитва да помага по свой начин.
Хома определено беше за мен по-интересният герой и истинската лъвица. Това е момиче огън още от малка. Още от дете има ясна представа и амбиции за собственото си бъдеще, както и за това на родината си.
И през целия си живот го доказва. Дори в най-трудните си моменти, когато всеки друг би се отказал, Хома е там. Бори се за себе си, семейството си и за по-добра родина. Един от най-вдъхновяващите персонажи, за които съм чела скоро.
Какво остава след края
Със сигурност ще остане дълго с мен тази история, ще я преосмислям с дни, ако не и седмици още. Това е от онези книги, които те карат да спреш за малко и да помислиш за света около себе си.
И определено ще прочета още нещо от авторката.
Мисля, че точно такива вдъхновяващи истории си заслужава да четем, за да бъдем и ние самите още по-добри и да търсим справедливост не само за нас, но и за околните.
Препоръчвам книгата с две ръце, ако искате да прочетете нещо смислено, трогателно и наистина силно.


