"Където летят пеперудите" от Сюзан Редфърн

• заглавие: Където летят пеперудите/ Where Butterflies Wander
• автор: Сюзан Редфърн
• превод от: Десислава Сотирова
• дизайн на корицата: Живко Петров
• страници: 392
• жанр: съвременна проза
• издадена от: "Студио Артлайн"
• издадена: 2026
• оценка: 4/5
• прочетена на: 09.05.2026

Анотация за книгата:

След трагичен инцидент, при който едно от децата ѝ загива, Мари Егид отчаяно копнее семейството ѝ да започне начисто. Заедно със съпруга си и трите им останали деца тя заминава за Ню Хампшър, за да продаде семейното имение с надеждата, че по този начин ще купят нов дом и може би ще преодолеят скръбта си.

Плановете ѝ обаче са осуетени, когато разбира, че в имота живее странна жена, наричана от местните Речната вещица. Още по-неочаквано е твърдението ѝ, че къщичката край реката ѝ е подарък от дядото на Мари и че не възнамерява да си тръгне.

Скоро напрежението между двете жени става причина за разрив както в семейството на Мари, така и в града. Конфликтът назрява все повече и повече, докато не се намесва сила, по-голяма от тях самите – съдбата.  

Моето мнение за книгата:

„Където летят пеперудите“ ме изненада много приятно. Това е от онези книги, които не просто разказват история, а те карат да се замислиш за живота, за хората и за начина, по който самите ние живеем. Книга, която според мен обогатява най-вече с поуките и уроците, които оставя след себе си.

За какво разказва историята

„Където летят пеперудите“ разказва историята на едно семейство, което се мести в старата си семейна къща след голяма трагедия. Една от основните причини да са там е да стегнат къщата и да я продадат, защото имат нужда от парите след всичко, което им се е случило.

На земята на семейния им имот обаче има и малка постройка, в която живее така наречената речна вещица.

Вещицата, която се казва Давина, всъщност е просто една много изстрадала жена, живяла там от десетилетия. Проблемът за семейството е, че тя не иска да напусне мястото. Или поне за част от семейството…

И още от самото начало се усеща, че тази история няма да бъде просто конфликт за една къща, а много по-дълбока история за болката, загубата, добротата и начина, по който хората преживяват трудните моменти в живота си.

Как ми подейства, докато я четях

Книгата е разказана от различни гледни точки. Главите постоянно се сменят между Давина и членовете на семейството, което според мен беше много добър избор от страна на авторката.

Майката Мари, на която принадлежи семейният имот, може би е най-настоятелна Давина да си тръгне от земята им. Но тя не го прави от злоба, а от мъка, защото за нея продажбата на тази къща означава ново начало и някакъв рестарт след трагедията, през която преминава цялото семейство. Почти същото е и при сина им Брендън, който също отчаяно иска ново начало.

От другата страна обаче са бащата Лео, голямата дъщеря Хана и малката Пен, които виждат и другата страна на историята. Те виждат Давина не като „речната вещица“, а като човек, който също е преминал през тежки моменти и въпреки това е запазил добрината в себе си.

Двете жени, Мари и Давина, сякаш постоянно се сблъскват за всичко, понякога дори ненужно. Естествено, всяка има своето право и своята болка, а според мен и двете имат вина за някои от нещата, които се случват. Но честно казано, не мисля, че това беше главната идея на „Където летят пеперудите“.

За мен тази книга е най-вече за уроците на живота. За това, че животът не ни поднася само хубави неща и че понякога именно най-трудните моменти ни променят най-много.

Книгата много красиво засяга темата за добротата, щастието и начина, по който съвременният човек постоянно търси още и още, докато в един момент не започне да забравя да живее в настоящето.

И може би точно това най-много ми хареса в историята. Не е книга, която разчита на огромни обрати и шокиращи моменти, а по-скоро на емоцията, размислите и пътя, който героите извървяват.

Героите и емоцията

Давина определено беше най-интересният герой за мен в тази книга. Много ми хареса начинът на живот, който си е устроила. Толкова е земна, свързана с природата, самодостатъчна и не преследва огромни амбиции, които в повечето случаи носят повече тъга, отколкото щастие.

Освен това има много борбен дух след всичко, което ѝ се е случило, и въпреки болката си е запазила добротата в себе си. Точно това я направи толкова силен и запомнящ се герой за мен.

Двете момичета също много ми допаднаха като персонажи, особено Пен. Макар и малка, животът сякаш я е накарал твърде бързо да порасне и за някои неща мисли почти като възрастен човек. Дете с огромно сърце и може би един от най-чистите герои в книгата.

Много ми хареса и това, че авторката е решила всяка глава да бъде от гледната точка на различен герой. Това дава много по-голям обхват на цялата история и ни позволява да видим как всеки възприема случващото се по различен начин.

Две неща обаче не ми достигнаха, за да дам пълни 5 звезди на книгата.

Първото е, че въпреки различните гледни точки, не усетих достатъчно ясно разграничение между самите гласове на героите. Очаквах всяка глава да има по-силен собствен стил и усещане, така че още от начина на мислене и говорене да усещаш кой точно разказва историята. На моменти главите на малката Пен и тези на възрастния ѝ баща звучаха твърде сходно.

Другото нещо, което ми липсваше, беше малко повече развитие и напрежение в средата на книгата. През цялото време очаквах да се случи нещо по-голямо, но така и не се стигна до подобен момент.

Но може би това не е и идеята на „Където летят пеперудите“. Това не е книга за големия „уау“ момент, а по-скоро за самия път, който героите извървяват.

Какво остава след края

Определено тази история ми даде много храна за размисъл. За живота, за хората и за това как съвременният човек винаги се стреми към още и още.

И в това няма нищо лошо, докато не започнем да забравяме да живеем в настоящето и да изпускаме щастието по пътя към следващата цел.

Много ми хареса и това, че авторката е сложила въпроси за размисъл в края на книгата. За първи път попадам на подобно нещо и честно казано, идеята страшно много ми допадна, защото те кара още малко да останеш с историята и след последната страница.

Определено бих прочела още книги от авторката в бъдеще.