"Високо в небето" от Лиз Томфорд

• заглавие: Високо в небето/ Mile High
• автор: Лиса Томфорд
• превод от: Цветана Генчева
• дизайн на корицата: Фиделия Косева
• страници: 568
• жанр: романтична
• издателство: „Сиела“
• издадена: 2024
• оценка: 3/5
• прочетена на: 05.12.2024

Когато мъжът, който има всичко в живота, ти каже, че се интересува само от теб.

Тя е стюардеса на борда на самолета, с който хокейният отбор на Зандърс кръстосва Америка. А той е един от най-известните спортисти в Чикаго. Безумно богат, с вкус към скъпите и изискани дрехи, но в същото време скандалджия и плейбой, който след всеки мач си тръгва с различно момиче.

Зандърс е мъжът, когото всички обичат да мразят, и на него това му харесва. Хората му завиждат, а жълтите медии следят всяка негова стъпка. От години съвсем съзнателно той играе ролята на лошото момче на отбора. Решен да не допуска никого близо до себе си, Зандърс е изненадан, когато Стиви започва да разрушава защитите му.

На пръв поглед той представлява всичко, което тя предпочита да избягва на всяка цена. Арогантен, агресивен спортист, с перфектен външен вид, безкрайно егоистичен – още след първата им несполучлива среща Стиви решава, че мрази всичко в него. Всичко – освен самия него. Защото, изненадващо, тя открива, че не може да отмести очи от Зандърс и изваяните му мускули не са единствената причина за това.  

Отдавна съм набелязала тази поредица, затова когато видях „Високо в небето“ на намаление за Черен петък, изобщо не се замислих и веднага я поръчах. Очаквах лека и може би малко банална романтична история, но понякога съм в точно такова настроение – да чета нещо приятно, забавно, без да анализирам прекалено много, докато го прелиствам.

Книгата разказва историята на стюардесата Стиви и известния хокеист Зандърс. Стиви започва работа на самолета на отбора и така двамата се срещат още в началото на сезона. Нито един от тях не признава веднага, че има привличане, но и двамата го усещат. Стиви е момиче с доста несигурности – особено за външния си вид и тялото си – и още от самото начало е убедена, че трябва да стои далеч от „типове като Зандърс“. Спортисти, известни, привлекателни, които сменят гаджетата си по-често от чорапите си. Зандърс пък на пръв поглед е точно такъв. Но щом Стиви не реагира на него, както всички други, той започва да се интересува само от нея.

Историята между двамата се развива на хиляди метри над земята, между мачове, полети и тренировъчни графици. Хареса ми, че книгата има доста хумор – диалози, закачки и ситуации, които ме накараха да я чета бързо и приятно. Обичам, когато романтичните истории не се вземат твърде насериозно и могат да бъдат забавни. Друг детайл, който много ми допадна, беше, че спортът тук е хокей – това автоматично прави историята по-интересна за мен. Също така страшно много харесах частта с приюта за животни, където Стиви прекарва голяма част от свободното си време. Това я направи по-земна и чаровна като персонаж, защото любовта към животните винаги ме печели.

Но въпреки всичко това историята си остана доста банална – формулата „лошото момче, което всъщност е наранено и добро“, вече ми е малко уморяваща. Зандърс въобще не беше харизматичен антигерой – повече самочувствие, парадиране и демонстрация на пари, отколкото необходимост. На моменти ми беше неприятен и честно казано, напълно безинтересен като персонаж. Стиви е много по-приятният герой, но дори при нея имаше едно постоянно повторение: във всяка глава се споменава колко несигурна е, как не харесва тялото си, как се притеснява как изглежда. И това започва да тежи, защото е едно и също разказано отново и отново.

А и самият обем на романа е прекалено голям за историята, която разказва – почти 600 страници, а спокойно можеше да бъде 250–300 и да бъде много по-динамична. На места просто усещах как действието се разтяга ненужно.

„Високо в небето“ беше леко и приятно четиво и идеално за моменти, в които ми се иска нещо лесно за четене, романтично и забавно. Не е книга, която ме промени, но изпълни функцията си – занимаваше ме, без да ме натоварва. Давам 3 от 5 звезди – главно за хумора, хокейния бекграунд и животинските моменти, които направиха историята по-мила.

Въпреки всичко ще прочета и втората част от поредицата, защото тя е посветена на братът на Стиви, който беше един от най-интересните второстепенни герои в първата книга. Надявам се неговата история да бъде по-фокусирана, по-добре написана и по-дълбока.