„Уравнението на любовта“ от Хелън Хоан

Стела Лейн вярва, че математиката е най-важното нещо във Вселената. Тя създава алгоритми, които предвиждат покупките на потребителите – работа, която й носи повече пари, отколкото може да похарчи. Но що се отнася до любовния живот, тя има по-малко опит от която и да е друга трийсетгодишна жена, дължащ се най-вече на затрудненията й в общуването с хората.

Нейното заключение е, че се нуждае от много практика... с професионалист. Ето защо наема придружителя Майкъл Фан, който се съгласява да й помогне да отметнат всички точки от нейния старателно подготвен списък.

Не след дълго тяхното на пръв поглед откачено споразумение започва да придобива смисъл, a чувствата, които Стела започва да изпитва, ще я убедят, че най-прекрасният вид логика е... любовта.

Трогателен и свеж дебютен роман, който показва, че не съществува уравнение, което може да изчисли какво ще накара сърцето ти да затупти.

„Уникалните герои и прекрасният стил превръщат този роман в изключителен.“

Пъблишърс уикли

Както обещах ще Ви разкажа не само за впечатленията ми от книгата, но и от слушането на книги. Както всичко и слушането на книги си има добри и лоши черти. Много е хубаво докато се занимаваш с нещо друго или пък си тръгнал на някъде със слушалките да слушаш някоя книга. За мен това е най-големият плюс, тъй като си запълвам времето по този начин.

Минусът на слушането на книги е, че отнема цялата емоция и собственото ни въображение. Можете да кажете, че съм старомодна, защото от всичките начини предпочитам най-много хартиено копие на книга. По принцип не харесвам да чета дори и на телефона или лаптопа, но го правя от време на време, защото е по-евтино. Но не е същото като да отвориш новата книга и да ти ухае с онзи специфичен аромат на хартия. А колкото до слушането на книги, ами то съвсем отнема емоцията от книгите. Някакъв човек го чете, който може би вижда по съвсем друг начин книгата и също така я чете по друг начин и това отнема емоцията на това, което ти си представяш. Много съжалявам за това, защото се надявах да слушам повече книги и да си запълвам свободното време, когато няма как да чета. Може би ще пробвам с втората част на тази книга или някоя друга, за да дам на слушането на книги още един шанс.

А сега за книгата… The Kiss Quotient е избрана за най-хубава книга в goodreads, в раздела романтика за 2018 година и са гласували над 40 000 човека за нея. За съжаление на мен не ми хареса изобщо. Очаквах много повече от тази книга, а всъщност се оказа едно голямо клише. В романа няма никаква по-голяма тема, която засяга героите. Да, някои ще кажат, че главната героиня страда от аутизъм и това е по-главната тема, но не е. Авторката не е наблегнала достатъчно на тази тема и какво точно коства на Стела да се справя с живота, а е писла повече за връзката между Стела и Майкъл. Разбира се в това няма нищо лошо, чела съм много романтични книги, които не са имали някаква по-важна тема, а сюжетът се въртеше само около връзката между влюбените,но… Но авторката тук е заложила на тази сексуалната връзка между тях и това за мен не беше изобщо интересно. Да, очаквах да ги има и тези моменти, тъй като главният герой е ескорт, но за мен авторката просто е искала книгата ѝ да стане нещо подобно на „Петдесет нюанса сиво“, защото много от жените обичат четат подобни книги и се продават повече. Романтиката почти я нямаше, героите не те грабват изобщо, тъй като не са добре изградени и в почти цялата книга се описват тяхните сексуални срещи и нищо повече. Щеше да бъде по-хубав роман, ако авторката беше засегнала повече за справянето на Стела в живота с тази болест, както и ако беше написала повече за живота на Майкъл. Честно казано няма какво повече да напиша за тази книга, тъй като нито сюжетът, нито героите ми харесаха.