"Шест изпепелени рози" от Кариса Броудбент

 Шест рози. Шест стъкленици с кръв. Шест посещения при вампир, който би могъл да е нейното спасение... или нейното проклятие.

Лилит умира още от деня на своето раждане. Тя самата отдавна се е примирила с неизбежната си смърт, но не може да приеме гибелта на любимите си хора. И докато прокълнатият град бавно вехне от мистериозна болест, тя решава да поеме нещата в свои ръце. Тласната от отчаянието, Лилит сключва сделка с единственото създание, което боговете презират дори повече от жителите на града й: вампир на име Вейл. Тя му предлага шест рози в замяна на шест стъкленици с вампирска кръв, от която се надява да приготви лек.

Сделката им обаче постепенно прераства в нещо повече и Лилит се сблъсква с ужасяващо прозрение: опасно е да попаднеш в ръцете на вампир... ала на място, което вече си е навлякло божия гняв, е още по-опасно да се влюбиш в него.  

 Днес ще си говорим за онова малко, но съвършено междинно парченце от света на Наксия — „Шест изпепелени рози“. Честно казано, от трите книги, които прочетох дотук, точно тази ми хареса най-много. И това не е нещо, което очаквах, защото обикновено новелите служат просто за „запълване на празнини“. Но тук… не. Тази история има собствен пулс, собствено очарование и герои, които искрено ме спечелиха.  

Оставям линковете тук за другите две книги от поредицата:

Лилит е съвсем обикновено момиче — или поне така изглежда. Живее в град, погълнат от болест, и макар тялото ѝ да е слабо, характерът ѝ е всичко друго. Тя е от онези героини, които не викат силно, но тихо упорстват. И точно това ме спечели.

Нейната болест, нейното ежедневие и отчаяната ѝ нужда да спаси хората около себе си я превръщат в персонаж, който не само харесваш — а такъв, с когото съпреживяваш.

Вейл… ах Вейл. Един от тези вампирски герои, които едновременно са мрачни, дистанцирани и убийствено привлекателни, без да стигат до клише.

В него има мощ, тайни, жестокост, но и тежко скрита доброта, която излиза само когато Лилит му се противопостави — по своя тих, непретенциозен начин. Връзката им не е рязка, не е инста-любов — изгражда се бавно, красиво, с доверие, с напрежение, с уязвимост.

И честно — тази химия между тях беше по-хубава от всичко в основните книги.

Споразумението им е просто:

шест рози в замяна на шест флакона кръв, която може да спаси града на Лилит.

Идеята е символична, емоционална и на моменти направо поетична.

Всяка роза носи значение. Всяка среща между тях прави напрежението все по-осезаемо. Всяка стъпка към края прави ясно, че това е история, която заслужаваше да бъде цяла книга.

Единственият минус за мен беше, че бе твърде кратка. И това не е просто оплакване, а чист факт. Тази новела имаше повече душа, повече атмосфера и по-добри взаимоотношения от двете основни части, които четох преди нея.

„Шест изпепелени рози“ е най-красивото, най-сладкото и най-емоционалното парче от поредицата дотук. Ако харесвате вампирски романтика, добре написани герои, малко мрак и много нежност — ще я обикнете точно както аз.

И да — бих прочела още за тях. Много още.