"Разделени" от Нийл Шустърман

Анотация за книгата:

След Втората американска гражданска война армиите на коалициите за Избора и за Живота стигат до мирно споразумение. Според приетия от тях Закон за живота човешкият живот не може да бъде прекратяван от момента на зачеването до тринадесетгодишна възраст. Но между тринадесет и седемнадесетгодишна възраст, родителите могат да се отърват от детето си чрез процес, наречен „разделяне“.

Технически погледнато животът на детето не свършва, тъй като органите му и други части от тялото му се използват отново от живи реципиенти. Според обществените лидери разделянето води до създаването на едно по-здраво и по-безопасно общество, тъй като проблемните и нежелани младежи са използвани за общото благо.

Конър е бунтовник, чиято заповед за разделяне е подписана от родителите му. Рита е дете от държавен детски дом, което е определено за разделяне заради съкращаване на разходите в бюджета. А Лев е десетото дете на родителите си и от раждането си е предопределен за разделяне като религиозен Десятък. Когато пътищата на тримата се пресичат, те започват да се борят за съдбата си. Но дали имат шанс да избегнат участта си или да докажат, че животът им заслужава да бъде спасен?  

Моето мнение за книгата:

Попаднах на поредицата „Разделени“ съвсем случайно при последната ми голяма поръчка на книги. Отдавна ѝ бях хвърлила око, но все не идваше нейният ред. Тогава реших най-накрая да си я взема, защото другата поредица на Нийл Шустърман – „Косачи“, е една от най-любимите ми YA поредици.

След това книгите отново отлежаха известно време на рафта, докато преди два дни най-накрая посегнах към първата част.

Изядох я с кориците.

Наистина не очаквах толкова силно начало. Нийл Шустърман има някакъв невероятен талант да измисля идеи, които в първия момент звучат напълно абсурдно, а само няколко страници по-късно вече те карат да се питаш: „Ами ако...?“ И точно тогава разбираш колко плашещо реалистично започва да изглежда всичко.

За какво разказва историята

Представяте ли си свят, в който абортите са забранени, но след като детето навърши тринадесет години, родителите му могат съвсем законно да го дадат за Разделяне? Не им трябва причина. Не им трябва обяснение. Достатъчно е детето да е навършило нужната възраст. След това го отвеждат в специален център, където започват да го разчленяват. Не защото е извършило престъпление. Не защото е болно. А защото обществото е решило, че така е правилно.

В този свят почти няма нелечими болести. Когато някой орган спре да работи, той просто се заменя с друг. Както днес сменяме части на автомобил. И най-страшното е, че никой не смята това за убийство. Напротив. Хората вярват, че така човек не умира, а продължава да живее чрез всички, които получават части от тялото му.

Това е съдбата и на Конър, Риса и Лев. Три деца. Три напълно различни живота.

Три различни причини да бъдат изпратени на Разделяне. И тримата обаче стигат до един и същи въпрос: Как се бориш за живота си, когато целият свят е убеден, че смъртта ти всъщност не е смърт?

Как ми подейства, докато я четях

Тази книга буквално ме погълна. Не можех да я оставя. Колкото повече четях, толкова повече имах чувството, че потъвам в този свят и започвам да приемам за нормални неща, които всъщност са ужасяващи. И мисля, че точно в това се крие голямото майсторство на Шустърман.

На моменти ми беше страшно тъжно. На моменти направо се погнусявах от това как функционира обществото. После изведнъж започвах да се възхищавам на героите и на силата им да продължават напред. Емоциите буквално се сменяха през няколко страници.

Идеята е феноменална, но още по-впечатляващо е изпълнението. Действието се развива бързо и почти няма моменти, в които историята да забавя темпото. Въпреки това Шустърман не пропуска да ни покаже вътрешния свят на героите. Не само на Конър, Риса и Лев, а и на много второстепенни персонажи, които се появяват за кратко, но оставят огромна следа. Точно това направи книгата още по-въздействаща. Не четеш просто за един ужасяващ свят. Четеш за хора, които са принудени да живеят в него. И това прави всичко още по-болезнено. За мен това е една феноменална първа част.

Героите и емоцията

Всички герои ми бяха интересни, но ако трябва да избера един, това със сигурност е Лев. Чисто психологически той беше най-интересният персонаж за мен. Лев е от силно религиозно семейство, което го създава само с една единствена цел – някой ден да бъде даден като Десятък на църквата. Тоест още от раждането му животът му има предварително определен край.

И най-ужасното не е това. Най-ужасното е, че самият Лев вярва, че това е правилно. Израснал е с тази идея. Приел я е. Гордее се с нея и доброволно е готов да се жертва. Това страшно много ме разтърси. Защото показва колко лесно една идея може да бъде приета за нормална, когато човек е възпитаван с нея от дете. Според мен именно Лев претърпява най-голямата промяна в цялата книга и точно неговият вътрешен път ми беше най-интересен.

Конър и Риса също много ми харесаха, както и всички второстепенни герои. Авторът на много места разказва как всяко от тези деца е стигнало до Разделяне и почти всяка една история беше сърцераздирателна.

Честно казано, не мога дори да си представя свят, в който отглеждаш едно дете тринадесет години, а след това доброволно го изпращаш да бъде убито, защото обществото е решило, че всъщност то няма да умре, а просто ще продължи да живее под друга форма. Или още по-страшното... Да го родиш с тази единствена цел. Това са идеи, които наистина те разклащат. Емоциите в тази книга са толкова противоречиви, че на моменти не знаех какво точно изпитвам. Само знаех, че не мога да спра да чета.

Какво остава след края

Нямам никакво търпение да започна следващата част. Само че този път съзнателно ще си дам малко почивка. Не защото не искам веднага да разбера какво следва. Точно обратното. Защото ако започна втората книга още днес, най-вероятно ще изям с кориците и четирите части за една седмица, а после ще ме е яд, че всичко е свършило толкова бързо.Нямам търпение отново да се върна в този умопомрачителен утопичен свят, който Нийл Шустърман е създал. И ако първата книга е само началото... Май изобщо не съм готова за това, което ме чака нататък.

Защо „Разделени“ е толкова смущаваща книга?

Според мен най-силното в „Разделени“ не са обратите или динамичното действие. Най-силното е идеята.

Нийл Шустърман създава свят, който на пръв поглед изглежда напълно абсурден. Само че колкото повече четеш, толкова повече започваш да разбираш логиката на хората, които живеят в него. И точно това е най-страшното.

Книгата постоянно те кара да се питаш къде всъщност е границата между живота и смъртта. Ако всяка част от човека продължи да живее в някой друг, означава ли това, че той никога не е умрял? И може ли едно общество постепенно да приеме нещо толкова жестоко за напълно нормално?

Именно тези въпроси превръщат „Разделени“ в много повече от една YA антиутопия. Това е книга, която те забавлява, но и те кара да мислиш дълго след като затвориш последната страница.