"Притихналото езеро" от Рейчъл Кейн 

 Колко далеч трябва да избягаш, за да не те застигне миналото?

Идиличният семеен живот на Джина се разбива на парчета за миг: полицията открива обесено момиче в гаража на дома ѝ. Осъждат съпруга ѝ за серийни убийства, а върху нея се стоварва вълна от обвинения в съучастничество, омраза и смъртни заплахи. Преследвани и тормозени, Джина и децата ѝ бягат и многократно сменят самоличността си. Ала където и да отидат, в сянката винаги стои някой и ги наблюдава.

Четири години по-късно тримата се установяват в крайезерна къща в провинцията. Плахата Джина вече е образ от миналото. Сега тя е безмилостната Гуен Проктър, готова на всичко да защити семейството си. Вярва, че тук най-накрая ще намерят спокойствие. Докато един ден от езерото не изплува труп на момиче, а следите от изтезания носят кървавия почерк на бившия ѝ съпруг…„Притихналото езеро“ - книга първа от едноименната поредица на Рейчъл Кейн.  

Отдавна не бях чела толкова добър съспенс трилър и мистерия. Честно казано, имах нужда от малко бягство от романтиката и фентъзито, които главно чета и са ми любими, но понякога човек просто трябва да смени жанра — и „Притихналото езеро“ беше идеалната книга за това.

Представете си един напълно обикновен ден — прибирате се вкъщи, готвите вечеря за семейството си, наслаждавате се на домашния уют… и откривате, че мъжът, когото обичате, е сериен убиец. И то не какъв да е. Мъж, който намира удоволствие в болката на млади жени, който ги отвлича, измъчва и убива по ужасяващи начини. А най-страшното – всичко това се случва в гаража на вашата собствена къща, само на стена разстояние от кухнята, в която се храните с децата си.

Животът на Джина и двете ѝ деца се преобръща напълно – не просто на 360 градуса, а в съвсем нов свят. След като съпругът ѝ Мел е разкрит и арестуван, кошмарът за тях не свършва. Джина се превръща в Гуен, а децата – Лани и Конър. Но дори с нови имена и нов живот, сенките на миналото не ги оставят на мира. Интернет и медиите ги преследват, хейтърите не спират, а някои хора искат не просто отмъщение, а истинска физическа разправа.

Представете си ужаса — първо откриваш, че човекът, на когото си имал най-голямо доверие, е чудовище. После светът те обвинява за неговите действия. И дори след като истината излезе наяве, пак не можеш да се спасиш от омразата.

Гуен живее четири години в непрестанен страх, непрекъснато бягайки, сменяйки имена, градове и самоличности. Тя не може да се довери на никого, освен на децата си. А през това време дори от затвора Мел продължава да я преследва и да държи страха жив.

След години скитане, тримата се установяват в малко градче край езерото Стийллейк. Животът сякаш започва да се нормализира — има приятели, рутина, спокойствие. Но когато от водите на езерото изплува труп на млада жена, обезобразен по същия начин като жертвите на Мел, кошмарът започва отначало.

„Притихналото езеро“ е напрегнат и мрачен трилър, написан с невероятно усещане за ритъм и напрежение. На моменти буквално настръхвах — описанията са толкова реалистични, че не можеш да останеш безразличен. Съспенсът е перфектно изграден, историята те държи на нокти, а героите са достатъчно човечни, за да те боли за тях.

И все пак… имам своите забележки. Финалът, за съжаление, беше предвидим. Още от началото имах подозрения кой стои зад всичко и как ще завърши историята, но се надявах да греша. До последната страница тайничко очаквах изненадващ обрат, който така и не дойде. А това направи развръзката по-слаба, отколкото ми се искаше.

Също така не съм сигурна, че тази история има нужда от цяла поредица — понякога една книга е достатъчна. Въпреки това ще продължа нататък, защото Гуен като персонаж ме спечели, а съспенсът е наистина на високо ниво. И ако следващите части успеят да поддържат това напрежение, със сигурност ще си заслужават.