"Погубването на вампира завоевател" от Кариса Броудбент

3 декември 2025 г.

заглавие: Погубването на вампира завоевател/ Slaying the Vampire Conqueror
автор: Кариса Броудбент
превод от: Габриела Кожухарова
дизайн на корицата: Георги Мерамджиев
страници: 432
жанр: фентъзи, романтична
издателство: „Artline Studios“
издадена: 2025
оценка: 4/5
прочетена на: 02.12.2024

Наредено ѝ е да го убие, като прониже сърцето му. Ала не е очаквала, че нейното ще я предаде.

Селина е пожертвала всичко за своята богиня – душата, свободата, очите си. Животът в служба на Арахесените, култ към богинята на съдбата, я превръща от осиротяло дете в обучена убийца, твърдо решена да свали от власт тираничния владетел на Глея.

Ала когато жесток вампир завоевател пристига на техните брегове, Селина се изправя срещу още по-опасен противник. Възложена ѝ е съдбовна мисия: да стане негова прорицателка, да спечели доверието му… и да го убие.

Заповедта е ясна. Завоевателят трябва да умре. Ала докато в Глея се лее кръв, пролята от тираничния ѝ крал, връзката на Селина с Атреъс се задълбочава. Връзка, която може да й коства всичко…

„Погубването на вампира завоевател“ е самостоятелен роман, чието действие се развива в света на поредицата „Короните на Наяксия“ .

Изданието съдържа бонус глава.

Днес се връщаме отново на фентъзи вълна – знаете, че дълго не издържам без нея. И този път ще си говорим за „Погубването на вампира завоевател“ – част 2.5 от поредицата „Короните на Наяксия“. Ако не сте чели предишните книги, горещо ви препоръчвам първо да го направите, защото тук ИМА СПОЙЛЕРИ за основните части на поредицата.

Вече сте наясно, че главната история на „Короните на Наяксия“ не успява да ме грабне напълно, но пък… книгите „между тях“ ми харесват значително повече. И именно заради това продължавам упорито с поредицата – защото тези странични истории ми носят това, което основната не успява.

В тази част напускаме Обитрейс и вампирската гражданска война и се пренасяме в Глея – ново място, нови размирици, нови герои и различна атмосфера.

Тук срещаме Селина – член на мистериозното сестринство Арахeсени. Те са нещо средно между религиозен култ и професионални убийци. Млади жени, вербувани още от деца, които жертват зрението си в името на богинята Акейджа. Те „виждат“ света не с очи, а чрез магическите нишки в пространството и енергията на света около тях.

На практика Арахeсените са обучени да мамят, манипулират, убиват и да се подчиняват безусловно на Зрачната майка – тяхната духовна водачка. Всичко в живота им е подчинено на вяра, мисия и сляпа лоялност.

От другата страна на конфликта стоят „новите граждани“ на Глея – вампирите от Дома на кръвта, водени от Атреъс – харизматичен, смъртоносен и безпощаден завоевател, който иска цялото кралство за своя народ.

И, разбира се… точно той е следващата цел на Селина.

Тя се внедрява сред приближените му, за да изпълни мисията, възложена ѝ от Зрачната майка. Мисиите ѝ винаги са били ясни, прости и студени – докато този път не започва да се сблъсква с истини, които не се вписват в света, който ѝ е бил представян до момента.

Колкото повече време прекарва сред вампирите, толкова повече започва да вижда неща, които разклащат цялата ѝ вяра. Не всичко е черно и бяло. Не всеки враг е просто „чудовище“. И не всяка богиня… заслужава поклонение.

Това е частта, която ми хареса най-много – вътрешната борба на героинята, съмнението, разклащането на убежденията ѝ и бавното осъзнаване, че животът, който води, може би не е този, който би избрала… ако имаше избор.

Хареса ми тази книга, защото: героите бяха интересни, сюжетът динамичен, любовната линия добре вплетена, без да бъде центърът на всичко – което лично за мен е огромен плюс.

Допадна ми и фактът, че действието се развива далеч от основната история. Това освежава поредицата и ѝ дава дълбочина, защото виждаме, че този свят не се върти само около едни и същи герои.

Арахесените като концепция също много ми харесаха – на пръв поглед поредният култ, а всъщност една хладнокръвна армия от жени, отгледани да бъдат оръжие.

В крайна сметка – „Погубването на вампира завоевател“ ми хареса повече от основните книги в поредицата. Историята беше по-стегната, по-емоционална, по-смислена за мен като читател.

И ако честно трябва да кажа – точно заради такива „междинни“ книги продължавам с поредицата.

Назад към блога