"Пациентът" от Себастиан Фитцек

Анотация за книгата:

Гуидо Трамниц вече е признал за две ужасяващи убийства и е отвел Берлинската полиция до безпощадно осакатените тела на жертвите си. Разследващите са убедени, че именно той е похитителят на шестгодишния Макс, който е изчезнал безследно преди година. Но сега Трамниц е в строго охранявано отделение на психиатрична болница с висока степен на сигурност и мълчи. И следствието удря на камък. Родителите са на предела на силите си – ако Трамниц не проговори, те никога няма да разберат какво се е случило със сина им. А нищо не е по-лошо от неизвестността.

Изпаднал в абсолютна безизходица, бащата взима отчаяни мерки. Тил Беркхоф успява да си издейства перфектното медицинско досие и да влезе под прикритие в същата психиатрична болница, в която се намира и Трамниц. Единствено като пациент би могъл да се докопа до убиеца и да изтръгне самопризнанието му. Освен ако преди това той сам не загуби ума си.  

Моето мнение за книгата:

„Пациентът“ ми отвя главата. Не само със заплетения и суров сюжет, но и с красивото и умело писане на Себастиан Фитцек.

Честно казано, мисля, че това е най-добрият трилър, който съм чела досега. Не само защото постоянно ме държеше в напрежение, а защото успя да ме впечатли с много повече от самата мистерия. Сега ще се опитам да ви разкажа защо, без да издам нищо важно от сюжета. 😄

За какво разказва историята

„Пациентът“ разказва историята на Тил, пожарникар, който наскоро е загубил сина си Макс. Момчето е отвлечено от предполагаемия изверг Трамниц – човек, който отвлича малки деца, а след това ги затваря в нещо като кувьози за по-големи деца и се държи с тях така, сякаш са просто кукли.

Трамниц вече излежава присъдата си в психиатричната клиника със строг режим „Щайн“, но по време на делото така и не признава какво всъщност се е случило със сина на Тил. Няма тяло. Няма място, на което семейството да се сбогува с Макс. Има само въпроси, които бавно съсипват баща му.

Точно затова Тил взема едно безумно решение. С помощта на шурея си успява да влезе под прикритие като пациент в клиниката „Щайн“, за да намери тайния дневник на Трамниц. Именно там убиецът описва жертвите си и всичко, което им е причинил. Единствената надежда на Тил е най-накрая да разбере какво се е случило със сина му и къде се намира тялото му.

Само че ако до този момент историята ви звучи достатъчно откачена, истината е, че след като Тил прекрачва прага на психиатрията, всичко става още по-страшно. Там го чакат опасни пациенти, хора със свои тайни, много обрати и една история, в която почти нищо не е такова, каквото изглежда.

Как ми подейства, докато я четях

Това е втората книга, която четем заедно с приятеля ми. Отново си разделяхме главите и се редувахме кой да чете на глас. Няма да крия, че това започва да ми става любимият начин да чета трилъри, защото постоянно обсъждаме какво се случва, изграждаме си теории и се опитваме да разплетем мистерията преди авторът да ни е изпреварил.

Теориите ни започнаха още от самото начало. Една от първите дори беше доста близо до истината, но не успяхме да сглобим цялата картина. Постоянно сменяхме мнението си, защото Фитцек непрекъснато подхвърля нови улики и точно когато си сигурен, че вече знаеш накъде върви историята, той обръща всичко.

Но не само сюжетът прави „Пациентът“ толкова добра книга. Именно той те грабва още от първите страници и не ти позволява да я оставиш, но малко по малко започваш да обръщаш внимание и на начина, по който е написана. Много рядко говоря за стила на писане при трилърите, защото обикновено сюжетът засенчва всичко останало. Тук обаче не беше така.

Личи си колко внимание е отделил Себастиан Фитцек не само на самата мистерия, а и на вътрешния свят на героите, на диалозите и на психологическата страна на историята. Имаше моменти, в които буквално ми кипваше кръвта от гняв, както и сцени, които бяха толкова гнусни, че ми идваше да затворя книгата за малко.

Най-много обаче ме впечатли психологията зад цялата история. Идеята на книгата е наистина истинска, а финалът не просто дава отговорите, които чакаш през цялото време, а оставя и един много по-дълбок замисъл, който лично мен ме докосна страшно много.

Героите и емоцията

Както сигурно вече се досещате, емоция в тази книга не липсва изобщо. Това е от онези трилъри, които ти влизат под кожата още от първите глави и не те пускат до самия край.

Героите също много ми харесаха. По принцип, когато чета подобен жанр, винаги си казвам да не приемам нищо за чиста монета и да не вярвам на никого. Въпреки това Фитцек успява толкова убедително да изгради персонажите си, че на моменти напълно забравях, че чета художествена история. Имах чувството, че чета за истински случай, описан във вестник.

През цялата книга усещах болката, терзанията и отчаянието на Тил. Това е един прекършен баща, който не търси отмъщение, а просто иска да разбере какво се е случило със сина му. Именно това го правеше толкова силен герой за мен.

От другата страна стои Трамниц, който е пълната противоположност на Тил. Колкото и ужасни сцени да имаше с него, Фитцек успява да покаже, че и той е човек, белязан от собственото си минало. Не оправдава по никакъв начин действията му, но ти показва колко сложна може да бъде човешката психика. И мисля, че точно в това се крие силата на героите в „Пациентът“ – успяваш да съчувстваш на жертвите, но в един кратък момент дори ти става жал за човека, който е извършил всички тези зверства. Не защото го оправдаваш, а защото разбираш колко счупени могат да бъдат някои хора.

Какво остава след края

Определено финалът ме изненада. Но ако трябва да бъда честна, не толкова с отговорите, които получих, колкото с това как ме накара да се почувствам. Не очаквах един трилър да ме остави толкова емоционално опустошена.

Със сигурност ще продължа да чета книгите на Себастиан Фитцек. А ако трябва да ви дам само една причина да прочетете „Пациентът“, тя дори няма да бъде самата история.

Ще бъдат благодарностите накрая.

До този момент не бях попадала на автор, който да напише благодарностите си под формата на трилър. Само заради тази идея си заслужава да стигнете до последната страница.

Гениално.