"Ноктикадия" от Кери Лейк

Mortui vivos docent. Мъртвите учат живите

Позволете ми да ви предупредя, госпожице Веспертин. Вие сте объркана пеперуда, която танцува над бушуващ огън. Сляпа сте за опасността…

Когато Лилия Веспертин е приета да учи с пълна стипендия в един от най-престижните университети в Америка, тя не може да не се запита дали зад изненадващата покана няма скрити намерения. Не помага и фактът, че университетът се намира на остров, където са се случвали ужасяващи неща.

Няма как обаче Лилия да отхвърли поканата. Защото само там ще може да намери отговори за мистериозната смърт на майка си. За да ги получи обаче, ще трябва да се изправи пред доктор Деврик Брамуел – брилянтен учен с мрачна слава, огромна власт и тъмно минало. Лилия веднага разбира, че именно неговите изследвания могат да я насочат към истината, която толкова дълго е търсела. Но д-р Брамуел не се доверява на никого. Мълчалив, строг и властен, той не крие своята неприязън както към нея, така и към почти всички студенти и преподаватели в „Дракадия“.

Той е мистериозен, красив и студен, но Лилия ще открие как да възпламени огъня в душата му и да го върне към живота, който той отдавна е изоставил. И макар че всеки от тях живее в свой собствен кошмар, Лилия и Деврик могат да намерят път към спасението си заедно.

Честно казано нямах търпение за тази книга. Самата корица крещи „мрачна есен“, а описанието ѝ – готическо фентъзи с мистерия – веднага ме грабна. Досега не бях чела точно такъв поджанр, затова очаквах потапяща, мрачна история. Уви, ентусиазмът ми се оказа малко по-голям от това, което получих.

Действието ни отвежда на измисления остров Дракадия – едновременно мрачен и изкушаващ, дом на престижен колеж, нещо като смесица между Харвард и Йейл, но с по-тъмна слава. Главната героиня Лилия е момиче с тежко минало: осиротяла, с по-малка сестра, за която се грижи, и с доведен баща, който е всичко друго, но не и опора. Нейната мечта е да се занимава с медицина и наука, а поканата за един семестър с пълна стипендия в елитния колеж изглежда като спасителен билет.

Още с пристигането си Лилия усеща, че под излъсканата фасада на Дракадия се крият тайни – стари убийства, опасни експерименти, загадъчни общества. В центъра на всичко стои харизматичният, но зловещ професор Брамуел, наричан от студентите „Доктор Смърт“. Над острова тегне и мистериозна зараза, почти непозната за човечеството, която придава на сюжета леко научен привкус.

Прологът ме плени и първите стотина страници поглъщах на един дъх. После обаче темпото се изравни и напрежението се стопи. Мистерията, която трябваше да движи сюжета, се оказа твърде предвидима – още в първата третина почти бях сигурна кой стои зад кроежите. Липсваха ми и изненадващи обрати, които да ме държат будна до малките часове.

Друг елемент, който не проработи за мен, бяха интимните сцени. Привични са за романтичното фентъзи, но тук бяха по-скоро директни и многобройни, а понякога – на ръба на пошлото. Вместо да добавят химия между героите, на моменти ми отнемаха от мистичната атмосфера.

Въпреки това „Ноктикадия“ не е книга, която бих отписала с лека ръка. Лилия е убедителна героиня, а второстепенните персонажи са добре изградени и многопластови – именно те ме държаха заинтригувана до последната страница. Хареса ми и мрачният, есенен тон – островът Дракадия с неговите готически сенки и хладен вятър е перфектно място за четене в сезона на свещите и горещия шоколад.

В обобщение: ако обичате фентъзи, но ви привлича повече романтичната линия, „Ноктикадия“ ще ви достави удоволствие. Не е история, която ще помня след месеци, но е леко, бързо четиво с готическо настроение – идеално за дълга есенна вечер, когато ви се иска малко мистерия и много атмосфера.