„Магазинчето за чай и щастие" (Валери Лейн) от Мануела Инуса

„Магазинчето за чай и щастие" (Валери Лейн) от Мануела Инуса

  • заглавие: „Магазинчето за чай и щастие/ Der kleine Teeladen zum Glück“
  • автор: Мануела Инуса
  • превод от: Емилия Драганова-Сивкова
  • дизайн на корицата: Johannes Wiebel/ punchdesign
  • жанр: романтична
  • поредица „Валери Лейн“, книга първа
  • страници: 200
  • издателство: „Хермес“
  • издадена през: 2019
  • оценка: 5/5
  • прочетена на: 29.09.2021

Добре дошли на „Валери Лейн“ – най-романтичната улица на света!

Лори е горда собственичка на малък магазин за чай на красива уличка в Оксфорд. Тя е щастливка, защото е успяла да превърне най-голямата си страст в кариера. „Ъгълът на Лори“ ухае прекрасно, а човек може да опита чаша чай от всяко кътче на света. Уютният магазин привлича с хармония и топлина, каквито излъчва и самата собственичка.

За жалост, не всичко в живота на Лори върви толкова добре, както магазинчето й. Тя от месеци мечтае нейният привлекателен доставчик на чай – Бари, да я покани на среща, но това все не се случва. На помощ се притичват приятелките й от съседните магазинчета, за да съставят план за действие. Той, разбира се, е обречен на провал. Но човек никога не знае до какво могат да доведат един скъсан чорапогащник, непохватно падане и големи количества ароматен чай!

Copy of „Тайната на разказвачката на истории

Днес продължавам с поредицата „Валери Лейн“, която се чете супер бързо и носи само хубави и топли усещания.

Слава богу, не си развалих четенето на първата част заради това, че прочетох първо втората. „Магазинчето за чай и щастие“ със сигурност ми хареса в пъти повече от „Магазинчето за шоколад и мечти“.

Историята на Лори и Бари е някак невинна, сладка и заразяваща. Двама млади човека, които са леко неуверени в себе си и им трябва леко външно побутване в началото, но пък после стават една от най-сладките двойки на уличката.

Лори не е любимката ми от петте млади жени на Валери Лейн, но страшно много ми харесва идеята на бизнеса ѝ. Какво по-хубаво от топли и вкусни чайчета. Експериментите, които Лори прави с чая са доста интересни и накрая на книгата авторката отново ме изненада с още рецепти. Но този път не за сладки нещица, както се досещате, а за няколко чайчета.

Като голям любител на напитката, веднага пробвах първата рецепта с джинджифил, може да я видите и на снимките. Останах приятно изненадана и определено пак ще си направя.

Това е книжка, която те завладява от първата си страница с милата си история и лек хумор, които допринасят да се чете на един дъх. Препоръчвам я на романтичните души, които искат да се стоплят с много любов и още повече чай.

Очаквайте тези дни и ревю за третата част, която прочетох в рамките на ден и ми хареса също.

Назад към блога

Оставяне на коментар

  • "Разделени" от Нийл Шустърман

    "Разделени" от Нийл Шустърман

    „Разделени“ е една от онези книги, които те карат да поставяш под въпрос всичко. Нийл Шустърман с...

  • "Една италианка в Бруклин" от Санта Монтефиоре

    "Една италианка в Бруклин" от Санта Монтефиоре

    „Една италианка в Бруклин“ ме изненада изключително приятно. Очаквах красива историческа история,...

  • "Лятото на нарушените правила" от К. Л. Уолтър

    "Лятото на нарушените правила" от К. Л. Уолтър

    „Лятото на нарушените правила“ ме изненада много приятно. Очаквах леко романтично четиво за плажа...

  • "Тео от Голдън" от Алън Ливай

    "Тео от Голдън" от Алън Ливай

    „Тео от Голдън“ е книга, която започна като потенциален фаворит за годината, но пое в съвсем разл...

  • "Пациентът" от Себастиан Фитцек

    "Пациентът" от Себастиан Фитцек

    „Пациентът“ е трилър, който ме впечатли не само със заплетения си сюжет, но и с начина, по който ...

  • "Четири сезона в Япония" от Ник Брадли

    "Четири сезона в Япония" от Ник Брадли

    „Четири сезона в Япония“ е книга, която носи типичното спокойствие на японската литература и оста...