„Левиатан се пробужда/ Касапина от станция Андерсън" (Експанзията) от Джеймс С.А. Кюри
- заглавие: „Левиатан се пробужда/ Leviathan Wakes “
- автор: Джеймс С.А. Кюри
- превод от: Юлиян Стойнов
- дизайн на корицата: Пьотър Чеслински
- художник на порезката: Ясен Стоилов
- страници: 656
- жанр: фантастика/трилър/мистерия
- издателство: „Artline Studios“
- издадена: 2025
- оценка: 5/5
- дата: 11.08.2025
Награда „Хюго“ за най-добра поредица
Векове напред в бъдещето експанзията на човечеството се разпростира из почти цялата Слънчева система. Марс и Астероидният пояс са не само населени, но и умело защитават своите национални и икономически интереси, често в конфликт със Земята.
Джеймс Холдън е офицер на ледодобивния влекач „Кентърбъри“, който се отзовава на мистериозен зов за помощ, изпратен от изоставения кораб „Скопули“. Детектив Милър, живеещ на далечния астероид Церера, е нает да намери изчезналата богата наследница Джули Мао, присъединила се към бунтовническите движения в Пояса. Неговото разследване пресича пътя на Холдън и хората му.
Последвалите събития напомнят опасна политическа конспирация, но генезисът им крие далеч по-ужасяващ и античовешки план. В мрачните недра на Вселената се надига зловещо чудовище, което заплашва да всее хаос и да наруши крехкото равновесие. Този нов левиатан би дал божествена власт на онзи, който го владее. Докъде са готови да стигнат изкушените? Ще разменят ли живота на милиони за невиждано досега могъщество?
Това ново и редактирано издание включва и непубликуван досега разказ от света на „Експанзията“ – „Касапина от станция „Андерсън“.
Днес ще ви разкажа за една малко по-различна книга от обичайното ми четиво – "Левиатан се пробужда", първата част от поредицата „Експанзията“.
Признавам си, че първо ме спечели с външния си вид – да, корицата и порезките на изданието на Artline Studios са истински космически магнит. След това надникнах в Goodreads и като видях, че рейтингите са доста високи, реших, че е време да направя крачка встрани от зоната си на комфорт и да пробвам нещо ново.
Започнах я с голямо любопитство… и стигнах до 50-та страница с усилието на човек, който тегли метеорит нагоре по баир. Не ме увлече, оставих я настрана и се примирих, че може би космосът не е моето място. Но ето че приятел (който вече беше напреднал с четенето) ми спомена, че напред книгата става по-интерена и дейстието по-бързо. И беше прав – щом подхванах отново, книгата се ускори и стана далеч по-завладяваща.
Историята ни отвежда в бъдеще, в което хората вече сме заселили Марс, астероиди и станции из цялата Слънчева система. И, естествено, вместо мир и хармония, си носим любимото занимание – политически напрежения, борби за власт и дрязги на междузвездно ниво.
В центъра стоят две фигури:
- Джеймс Холдън, офицер на ледодобивния влекач Кентърбъри, който по случайност (и малко лош късмет) се озовава въвлечен в мащабен конфликт след сигнал за помощ от кораб, който не е това, което изглежда.
- Детектив Милър, на Церера – класически „износен“ детектив, нает да издири изчезналото богато момиче Джули Мао, което пък е избягало с бунтовниците от Пояса.
Разследването на Милър и мисиите на Холдън постепенно се преплитат, и двамата откриват, че се намират по средата на конспирация, която заплашва цялата Слънчева система.
Книгата е смесица от научна фантастика, мистерия и политически трилър – със същата тежест на интригите, каквато виждаме и на Земята днес, само че с малко повече астероиди и орбитални станции.
Това, което най-много ми хареса в книгата, е визията за едно бъдеще, което едновременно вдъхновява и плаши. Да си представиш, че хората вече живеем по станциите и планетите в космоса е грандиозно, но в същото време носи още повече неизвестни и несигурности. Героите също оставиха силен отпечатък – особено детектив Милър, който е като изваден от класически нуар роман, но поставен на астероид вместо на мрачна уличка. Мистерията и действието във втората половина на книгата пък са толкова увлекателни, че просто не можеш да оставиш романа.
Това, което най-много ми хареса в книгата, е визията за едно бъдеще, което едновременно вдъхновява и плаши. Да си представиш, че хората вече живеем по станциите и планетите в космоса е грандиозно, но в същото време носи още повече неизвестни и несигурности. Героите също оставиха силен отпечатък – особено детектив Милър, който е като изваден от класически нуар роман, но поставен на астероид вместо на мрачна уличка. Мистерията и действието във втората половина на книгата пък са толкова увлекателни, че просто не можеш да оставиш романа.
Разбира се, имаше и моменти, които ми дойдоха нанагорно. Стилът е доста обстоен, с много технически описания и термини, които в началото ме объркваха. Освен това началото вървеше мудно за моя вкус и ми костваше търпение да продължа, но след 100-ната страница действието най-накрая се отприщи и тогава вече книгата ме спечели окончателно.
Финалът ме остави с желание веднага да подхвана втората част (която вече чака на рафта ми). И честно казано, се радвам, че преодолях първоначалното колебание – защото светът на Експанзията е огромен, вълнуващ и пълен с изненади.
