"Колежката" от Фрида Макфадън
- заглавие: Колежката/ The Coworker
- автор: Фрида Макфадън
- превод от: Калин Караиванов
- дизайн на корицата: Живко Петров
- страници: 324
- жанр: трилър/ мистерия/ съспенс
- издадена от: "Сиела"
- издадена: 2025
- оценка: 4/5
- прочетена на: 19.03.2026
Анотация за книгата:
Две жени - един офис, пълен с тайни
Офисът е място, където уж работят възрастни хора. Всеки носи отговорности и всички се държат възпитано. Но зад тази фасада на цивилизованост, офисът понякога се оказва не много по-различен от гимназията. Доун Шиф и Натали Фаръл много добре знаят това. Двете работят заедно в компанията за хранителни добавки Vixed, но сякаш не биха могли да бъдат по-различни една от друга.
Всички смятат Доун Шиф за странна. Сякаш никога не може да каже правилното нещо. Няма приятели и не излиза с никого. Била е обект на подигравки и тормоз в гимназията и продължава да бъде – въпреки безупречната си работа като счетоводител.
Натали Фаръл е била кралица на гимназията, а сега е най-успешната и най-популярна служителка на Vixed. И също като в училище, не може да устои на изкушението да подхвърли по някоя язвителна забележка на аутсайдерката, която изглежда отчаяно се опитва да стане нейна приятелка.
Но когато една сутрин Доун изчезва, Натали започва да се тревожи. Особено след странното анонимно обаждане, което получава. И когато решава да посети Доун в дома ѝ и да провери дали е добре, това, което открива там, преобръща целия ѝ живот.
Моето мнение за книгата:
„Колежката“ от Фрида Макфадън е поредният трилър от авторката, който чета в последните месеци и май вече развих лека обсесия и искам да прочета всичко възможно от нея.
Не мога да кажа, че това ми е любимата ѝ книга, но психологическата игра в сюжета тук определено беше на много високо ниво. И точно затова малко ме е яд, че не успях да ѝ дам пълни 5 звезди… По-долу ще ви разкажа защо.
За какво разказва историята
На пръв поглед в „Колежката“ Фрида Макфадън ни дава една супер „лесна“ история и загадка за разгадаване. Просто две колежки с офис работа.
Едната е Натали, от онези популярни жени, които с една усмивка и малко чар получават всичко, което искат. Другата е Доун, странната жена с прекалена любов към костенурките, точността и абсолютния контрол върху всичко. Тип човек, който често става повод за подигравки… а Натали е сред тези, които ѝ подхвърлят „шеги“.
И точно когато си мислиш, че знаеш какъв тип история ще четеш…
Доун изчезва.
И животът на Натали започва да се разпада малко по малко, докато около нея се заплита една все по-гъста мрежа от съмнения, лъжи и недоизказани истини.
Как ми подейства, докато я четях
Ако сте чели предишните ми ревюта за книги на Фрида Макфадън, знаете, че почти винаги започвам да подозирам развръзката твърде рано… и това ми убива част от удоволствието.
Тук обаче не успях. И това беше най-силното нещо в този психотрилър.
През цялото време авторката сменя гледните точки - ту на Доун, ту на Натали. В един момент бях убедена, че Натали е от онези наистина неприятни хора, които тъпчат всички различни от тях.
В следващия момент обаче виждах нейната страна… и започвах да се чудя дали Доун не е прекалено крайна и трудна за понасяне.
И точно тук идва силата на книгата - тази постоянна психологическа игра, която Фрида Макфадън води не само между героите, но и с нас като читатели. През цялото време се чудех: Натали ли е виновна? Доун ли крие нещо? Или истината е нещо съвсем различно?
Книгата буквално ме накара да чета страница след страница. Първите 100 страници ги четох за два дни, но следващите 200 ги изгълтах за един, защото просто не можех да я оставя.
За съжаление… точно последните страници бяха причината да не дам пълни 5 звезди. Финалът според мен не беше достатъчно оправдан след всичко, което водеше до него.
Героите и емоцията
Натали и Доун са пълни противоположности и точно това движи цялата история. Но честно казано… не успях да се привържа към нито една от тях.
Натали ми беше прекалено „прозрачна“ - с перфектните си визии, съмнителните връзки и начина, по който манипулира хората около себе си.
Доун от друга страна… в началото ми беше жал за нея. Но много бързо се превърна в един от най-дразнещите герои, за които съм чела напоследък. Говорим за жена на почти 40 години, която няма никакъв усет как да функционира нормално в социална среда. И колкото и да се опитвах да я разбера… на моменти и на мен ми идваше в повече.
И точно това всъщност ми хареса. Фрида Макфадън не просто е написала трилър, тя е вкарала и теми като психически и вербален тормоз, социални норми и границата между „различен“ и „труден за понасяне“.
По принцип съм човек, който винаги ще защитава идеята, че не трябва да има тормоз, независимо колко странен е някой. Но тук… Доун ме накара да се замисля.
Какво остава след края
Остава ми най-вече желанието да продължа с книгите на Фрида Макфадън. Наистина много харесвам стила ѝ. Лек е, увлекателен и страшно пристрастяващ, без да губи напрежението.
И въпреки че „Колежката“ не ми стана фаворит, определено беше силен психотрилър, който ме държа на нокти почти до самия край. А за мен това е най-важното в този жанр.
