„Ема" от Джейн Остин

Ема Удхаус е красива, умна и богата, притежава изискан дом и жизнерадостен характер. Единственият и проблем е, че смята себе си за по-висша от другите, и се забавлява, като се опитва да режисира живота им. Резултатите, за съжаление, не винаги са по вкуса й.

„Ема“ е може би най-добрият роман на Джейн Остин. Описвайки немирните планове и последвалото ги отрезвяване на мис Удхаус, знаменитата английска писателка не пропуска случай да отправи иронични стрели към обществото и нравите.

Макар че самата тя скромно описва работата си като „малко парченце слонова кост, не по-голямо от няколко сантиметра, което обработвам с толкова нежна четка, че въпреки огромните ми усилия, резултатът е почти незабележим“, в книгата й, като в изящен калейдоскоп, се отразяват всички страни от живота на английската аристокрация през XX век.

Днес ще ви разкажа накратко за впечатленията ми от втората книга, която чета от Джейн Остин, а именно „Ема“. Избрах точно тази книга да е част от предизвикателството ми за класическите книги, защото първоначално започнах да чета романа, когато бях студентка и го правех по задължение. Тогава изобщо не ми хареса книгата и реших да ѝ дам втори шанс сега, с мисълта, че тогава просто не ѝ е било времето.

За съжаление, книгата и този път не ми допадна особено много. Това е книга за едно малко градче и едно малко, но сплотено общество. Книга разказваща за аристокрацията, за имения, балове, приятелства и нови запознанства.

Както повечето от вас знаят, книгата главно се върти около Ема, която е заможна, млада дама. Тя е интелигентна, красива, мила, но в същото време и несъобразителна, инатлива и леко дразнеща. Ема е дама от едно от по-богатите семейства в Хайбъри и това я кара да си мисли, че има правото да се бърка в работите на всички останали и да им дава съветите си, които в повечето време са ненужни и дори объркват всички още повече. Джейн Остин определено е изградила един много комплексен и объркан герой в лицето на Ема, тя е младо момиче, което в началото мисли, че има всичко, което иска, но в последствие осъзнава колко много неща липсват в живота ѝ и че всъщност е била съсредоточена прекалено много върху себе си.

Когато обаче гувернатката ѝ и нейна приятелка мисис Уестън се омъжва и заживява на друго място, Ема решава, че е време за „нов проект’ и този проект е именно младата Хариет. Тя е сираче, без заможно семейство зад гърба си, не е много умна, но пък е безкрайно мила и приятна. И така Ема решава, че трябва да намери перфектния съпруг за новата си приятелка, това естествено многократно се обърква, тъй като Ема не вижда това, което е под носа ѝ.

Но нека ви спомена и за най-приятния герой от книгата, поне за мен беше, а именно мистър Найтли. Той е единственият човек, който казва на Ема това, което наистина мисли и я поправя, когато е в грешка. Мистър Найтли е перфектният кавалер, галантен и красив и ухажващ, по своя си малко прикрит начин, младата Ема, но тя е толкова опиянена от собствената си особа, че изобщо не го и забелязва.

Най-големият минус за мен беше главната героиня. Наистина не ми допадна Ема и през цялата книга леко ме дразнеше. Също така очаквах повече романтика, която всъщност дойде чак към края на романа. Определено първият роман, който четох от авторката („Гордост и предразсъдъци“) ми хареса повече.

Но, ако харесвате да четете за изминалите епохи и по-точно за Джорджианската епоха в Англия и аристокрацията ѝ, мисля че тази книга би ви допаднала.