„Човекът, който разхождаше книги" от Карстен Хен

Всяка вечер книжарят Карл Колхоф тръгва по живописните улички на града, за да носи книги по домовете на своите най-верни клиенти. Приятелството им е специално – за него те са като любими литературни герои, а за тях той е незаменима връзка със света.

Но един ден всичко се променя. Останал без работа, той губи най-голямата радост в живота си. Единствено силата на думите и смелостта на едно деветгодишно момиче могат да окуражат Карл и клиентите му да открият отново пътя един към друг.

„Човекът, който разхождаше книги“ е вълнуващ, човеколюбив разказ за онова, което ни сплотява, затрогваща история, която носи топлина и вяра в хората.

Карстен Хен е популярен автор на повече от осемнайсет бестселъра. Авторът признава, че връзката му с тази книга е много емоционална, идеята се заражда години преди да напише романа.

Откакто се е появил „Човекът, който разхождаше книги“ неизменнно присъства в европейските класации за най-продавани книги. 

„Човекът, който разхождаше книги“ е една невероятно трогателна история. История за изключителен човек, за когото любовта към книгите е затрогваща. Възрастният Карл е мобилният книжар на малкото им градче. Въпреки че минава седемдесет, дългото ходене и разнасяне на книги, не плаши Карл ни най-малко, защото той знае, че това което прави е много важно.

Той е от онези хора, които са потопени до такава степен в книжните светове, че дори предпочита да внася малко литературна магия и в ежедневния си живот като определя всеки негов клиент като някой художествен герой. Така авторът ни запознава с герои, сред които са г-н Дарси, г-жа Дългото чорапче, Херкулес и други.

Както всеки човек, така и тези личности имат различни проблеми, за които никой не подозира, но едното обединяващо нещо, което имат помежду си е любовта към книгите и утехата, която им носи книжарят всеки път, когато препоръчва ново книжно съкровище.

Животът на възрастния човек е подреден и организиран всеки ден по един и същи начин, докато не се появява малката Шаша. Момиченце, което е в крехка детска възраст, но с емоционалната душевност на възрастен. В началото Карл не иска да променя нищо в разходките си, той обича да е придружаван само от странната котка, която той нарича Куче, но много бързо Шаша влиза под кожата му.

След известно време всичките му клиенти заобикват малкото дете.Тримата с Шаша и Куче всяка вечер се срещат и разнасят книгите. Всичко сякаш върви прекрасно в живота на Карл, докато собственичката на книжарницата, в която работи, му съощава, че вече не се нуждаят от услугите му. За много хора това не би означаваало кой знае какво, просто работа… Но за Карл това е целият му живот, това, което дава смисъл на живота му всяка сутрин като се събуди. Затова той не се отказва и прави най-трогателният жест, който може да се очаква от един книгоман…

„Човекът, който разхождаше книги“ е трогателно обяснение в любов към книгите. Защото тези различни истории поместени сред бели листове са бягство от ежедневието за много хора, те са хлябът, с който се храни душата и сърцето ни и Карстен Хeн е описал всичко това с тази прекрасна книга.

Карл през цялото време малко ми напоняше на главният герой от „Човек на име Уве“ от Ф. Бакман. И двамата на пръв поглед са леко сърдити старчета, които не обичат новостите в ежедневието, сякаш не знаят как да общуват с деца, но в крайна сметка, както и там, така и в тази книга, детето тайничко разтапя сърцето на възрастния човек и не само това, но и му показва неща, които само едни детски очи могат да видят.

Не случайно „Човекът, който разхождаше книги“ е европейски бестселър, книгата е очарователна и сърцераздирателна. Героите са истински и земнии и най-вече цветущи. Препоръчвам я на всеки, независимо дали обича да чете или не, защото тази книга ни учи на любовта към книгите.