"Алхимизирани" от Сен Лин Ю

 Какво толкова важно смяташ, че пазиш в главата си? Войната приключи. Холдфаст е мъртъв. Вечният пламък угасна. Не е останал никой, когото можеш да спасиш.  

 В този завладяващ дебют в най-добрите традиции на мрачното фентъзи една жена с изгубени спомени се бори за своето оцеляване в свят, разкъсан от война между некромантия и алхимия – и срещу мъжа, който трябва да разкрие най-дълбоките тайни от миналото ѝ. Някога обещаващ алхимик, сега Хелена Марино е пленница – и на войната, и на собствения си помрачен разум. Приятелите и съюзниците ѝ от Съпротивата са брутално избити, способностите ѝ – потиснати, а светът, който е познавала, е разрушен. След края на дългата война новият управляващ елит на Паладия – покварени семейства и извратени некроманти, чиито гнусни неживи твари са извоювали победата – държи Хелена в плен. Според архивите на Съпротивата тя е била незначителна лечителка. Но Хелена страда от необяснима амнезия и враговете ѝ искат да разберат дали изгубените ѝ спомени не крият последните отчаяни планове на Съпротивата? Присъдата е Хелена да бъде изпратена при Върховния губернатор – един от най-могъщите и безмилостни некроманти в новия свят. Затворена в неговото разпадащо се семейно имение, Хелена едва започва истинската си битка – да защити изгубеното си минало и да съхрани последните останки от своята скрита същност. Защото и затворът, и нейният надзирател крият свои собствени тайни… тайни, които Хелена трябва да разкрие – на всяка цена.  

 Седнах да напиша това ревю веднага след като затворих книгата финално. Толкова много чувства и мисли… дори не знам откъде да започна. Мисля, че това е голям плюс за авторката – да накара творчеството ѝ да предизвика толкова емоции у читателя.

Само че, когато тези емоции не са само позитивни, не знам доколко това е хубаво.  

Нека започна отначало. Всички знаем колко голям хит стана „Алхимизирани“ – върти се навсякъде: TikTok, Goodreads, издателства, книжарници. Дори магазините я промотират като някаква сензация. Но дали наистина вярват в това, или просто гледаме един много добре изпълнен маркетингов план?

Е, и аз си я взех именно заради целия този шум. Толкова много хвалби и ревюта, че си казах – няма как да я пропусна, нали? И сега, след като я прочетох, се чудя… при мен ли е проблемът, аз ли не разбрах книгата, или повечето хора ѝ слагат пет звезди просто защото искат да са модерни и да следват тренда?

 Сен Ли Ю ни вкарва в един доста обширен свят – едно мрачно фентъзи, което започва след края на голяма война между хората с алхимични дарби и некроманта, който е преобърнал реда на света. Хелена, главната героиня, се събужда без почти никакви спомени за живота си. С течение на времето започва да осъзнава коя е била – лечителка с влиятелни дарби на страната, която е загубила войната. Сега обаче тя е просто затворничка, държана от един от най-могъщите мъже след самия некромант. Използват я, измъчват я и я държат в пълна безизходица.  

Книгата е разделена на три части. Първата от тях… беше едно от най-трудните неща, които съм чела в последните години. Толкова мудно темпо, толкова претрупан изказ, излишно усложняване на почти всяка сцена и стотици страници, в които почти нищо не се случва. Почти никакъв диалог – само вътрешни мисли на Хелена и хаотични откъси от историята на този свят.

И честно казано – когато изграждаш толкова сложен и нов фентъзи свят, минималното е да направиш карта. Както е във всяко нормално фентъзи. А когато въвеждаш куп нови термини и понятия, речникът в края на книгата е задължителен. Вместо това, от издателството просто публикуваха някакъв речник във Facebook. Малка спънка, ако останалото беше наред. Но уви… не беше.

Цялата първа част ми омръзна до болка – Хелена се разхожда из градините, из коридорите на тъмното имение, върти се в кръг. И когато се стигна до темата с принуденото зачеване… ми дойде прекалено. Сякаш четях Маргарет Атууд и „Разказът на прислужницата“.

Реално погледнато, това са над 300 страници, в които се случва едно и също: разходки, изнасилвания, мъчения. И да, разбирам, че авторката е искала да покаже психологическото състояние на героинята, затворена в собствения си ужас. Но при мен ефектът беше обратен – липсата на динамика, почти никаква пряка реч и постоянното повтаряне ме направиха напълно безразлична към съдбата ѝ. Не успях да съчувствам, не успях да се потопя.

Признавам, изчетох всичко само защото обичам да давам ревюта след напълно прочетена книга. И затова, макар и мъчително, продължих – страница след страница…

Едва когато стигнах втората част, книгата започна да се развива. Все едно я е писал друг човек. Изведнъж се появи динамика, имаше пряка реч, диалози, повече перспектива, а светът започна да се разгръща по естествен начин – чрез действията и разговорите на героите, а не само чрез хаотични обяснения.

Военният конфликт стана по-задълбочен, имаше драма, интрига, емоции. За пръв път почувствах, че ме е грижа за героите и техните избори. В този момент си казах: „Може би не съм сбъркала. Може би си е струвало това мъчително начало, за да стигна дотук.“

 Но, за съжаление, последната част ме разочарова. Обратите станаха предсказуеми, действието изгуби напрежението си, а цялата история изведнъж омекна и придоби някаква почти сладникава нотка.

От мрачно, военно фентъзи с насилие и морални дилеми, изведнъж се превърна в нещо прекалено „уютно“. И това просто не беше книгата, в която започнах.  

 Давам на книгата 2.5, максимум 3 звезди – единствено заради втората част, която ме изненада приятно и ме задържа. Но като цяло не смятам, че книгата заслужава цялата тази шумотевица около нея.  

Според мен „Алхимизирани“ е поредният пример как маркетингът може да направи чудеса и да превърне една средна история в бестселър. И точно заради това не трябва винаги да се доверяваме на TikTok в книжния свят – една книга тръгва по вълната и всички искат да са част от нея.

А в същото време други, истински стойностни книги остават в сянка. За жалост, и аз се подведох по тази мода. Но ще си взема урок – следващия път ще мисля по-добре преди да посегна към поредния „вирусен хит“.