Лични декемврийски традиции и ритуали

Днес реших да ви разкажа още малко за себе си и най-вече за ритуалите, които някак – без изобщо да го планираме – си наложихме с приятеля ми през последните няколко години. Някои от тези неща ги нося още от детството си, други се появиха с времето, но всички ги правим именно около Коледа. И с всяка изминала година усещам как нямам търпение да дойде точно определен момент, за да ги преживеем отново.

Изваждане на снимки

От няколко години реших, че не искам спомените ми да съществуват само в телефона. Сменям го през няколко години, колкото и да се опитвам да пазя всичко в облака или да прехвърлям снимки, все нещо се губи. Затова в края на всяка година събирам най-важните снимки от изминалите месеци и ги изваждам на хартиен носител.

Избираме нов албум за годината – което само по себе си си е отделен ритуал – и когато снимките станат готови, сядаме една вечер, обикновено някъде около 22–23 декември, и с приятеля ми ги разглеждаме една по една. Пътувания, срещи с близки и приятели, късни излизания, много глупости, които водят до още повече смях… та чак до тихите вечери, когато сме били само ние вкъщи, заедно с котаците.

Цялото това преживяване ми носи толкова много мир и благодарност в края на годината – за всеки един човек и всеки домашен любимец, който имам в живота си.

След това идва голямото редене. Аз съм голям перфекционист и държа всичко да е подредено хронологично, по месеци, което, честно казано, леко изнервя приятеля ми. В тези моменти той се оттегля настрани и ме гледа с усмивка как аз се нервирам… 😅 Но въпреки всичко това, тази традиция ми е една от най-любимите ни и, според мен, най-сладката част от нашата Коледа.

Хари Потър маратон

Това е традиция още от детството ми и няма как да го крия – обожавам и книгите, и филмите. Израснала съм с тях и те носят онова коледно вълшебство, към което се връщам отново и отново всяка година. Усещането за уют, което ми дават, е същото като когато бях дете и чаках празниците с нетърпение.

През последните години гледаме основно филмите. Обещала съм си да не препрочитам книгите, докато не събера специалното илюстровано издание на Хари Потър, което започна от MinaLima. Поредицата обаче вече не се издава от тях, а благодарение на Егмонт я има и на български – което ме радва страшно много. Все още сме едва на четвъртата част, така че засега се задоволяваме с филмов маратон. 

Започваме няколко седмици преди Коледа с по един-два филма през уикенда. Но тази година осъзнах нещо – докато дойде самата Коледа, обикновено сме вече на последните две части, които са най-мрачни и тъжни.

Затова си мисля, че от следващата година ще променим малко традицията и ще започнем именно на Коледа с първата част. Така ще гледаме най-коледното от всички филми точно на празника – с цялата невинност, сладост и магия на първите части.

Припомняне на спомени

Този ритуал го правим малко след Коледа – обикновено в последните дни на декември.

От няколко години с приятеля ми си записваме всяка седмица на малки листчета неща от изминалите дни, които са ни накарали да се усмихнем. Няма значение колко са големи – от сутрешна прегръдка от котките, до невероятни пътувания и специални моменти.

Цяла година събираме тези листчета в нашето специално бурканче, а в края на годината сядаме и ги четем едно по едно. Всички хубави моменти – големи и малки. Това ни помага да оценим всичко, през което сме минали, и ни напомня колко много живот има в една година.

И някак между редовете виждаш колко път си извървял – професионално, лично, духовно или просто като човек.

Готвене

О, няма как без това. Предполагам, че никой от вас не се измъква от готвенето покрай празниците. За мен това е едно от любимите неща, особено през последните две години. Успявам да си запазя малко повече отпуск и обикновено съм поне седмица и нещо почивка. А когато съм в почивка – какво правя? Чета и готвя. Защото сме си чревоугодници вкъщи.  

Руската салата присъства всяка година. С нея започвам още по-рано и правя по една голяма тенджера, която изчезва за нула време. Следват едни специални пилешки пържолки, които приготвям единствено и само за Коледа, защото са занимавка за два дни 😂, но пък са божествено вкусни. И, разбира се, сладкото – кексове, брауни, палачинки, рулца, тиквеници и какво ли още не. Всеки ден трябва да има нещо сладичко през тези дни, няма как иначе.  

Обожавам тези тихи следобеди и вечери – приготвяне на храна, тиха музика, украсена елха, светещи лампички, котките на топло… истинска идилия с аромат на шоколад, ванилия и любов.

Безцелна разходка

Това се случва най-често на първи януари през последните години. Независимо дали сме празнували до късно или по-скоро сме си легнали рано, всяка година излизаме на една безцелна разходка – и това е чист рай.

Почти всички хора са си по домовете, изтрезняват, а София тогава е тиха и някак особено красива. Миналата година имахме късмета да е навалял много сняг и се разхождахме с часове в парка. Беше толкова тихо, че се чуваше само скърцането на снега под краката ни и шумоленето на якетата.

Такава разходка с гореща чаша чай в ръце просто няма равна. Все едно си в зимна приказка и времето е спряло за малко. Точно тогава поемаш дълбоко въздух, събираш сили за новата година и се чудиш какво ли ще ти донесе тя.

Е, това са нашите традиции в малкото ни семейство.

А вие имате ли свои? Нещо, за което нямате търпение през декември, освен за подаръците под елхата? 🎄✨