Какъв читател съм всъщност
Днес пак ще ви вкарам в моя читателски свят с малко по-честни признания на един книгоман. Истината е, че вече не се опитвам да бъда „перфектен читател“. Преди много исках да съм като всички останали – следях големи чужди блогъри, хора с безкрайни списъци, които четат по 1000 страници на ден, имат план за всичко и винаги са „в крак с нещата“.
Само че това постепенно започна да ми отнема радостта от четенето. Вместо удоволствие, усещах напрежение. Вместо бягство, сравнение. В един момент си дадох сметка, че така не ми е добре. И че предпочитам да чета по моя начин, дори да не е „идеалният“. Затова през последните няколко години навиците ми на четене доста се промениха и днес ще ви разкажа за част от тях.
Вече нямам километричен TBR
Преди купувах почти всяка книга, която излизаше на пазара. Понякога защото беше нашумяла, друг път просто защото исках да я имам в библиотеката си. С времето обаче осъзнах, че това не работи за мен.
Първо – събирах десетки книги, които просто стояха по лавиците. Някои ги подминавах с месеци, дори с години, защото междувременно излизаше нещо по-ново и по-„лъскаво“. Така тези книги просто потъваха в забвение.
Второ – това си е сериозно разхищение на средства. Започна да ми изглежда безсмислено да купувам купища книги, които няма да прочета скоро, само за да ги имам.
Не ме разбирайте погрешно – обожавам книги. Обичам да колекционирам красиви издания, да гледам пълна библиотека. Но вече купувам много по-осъзнато. Вземам книга, когато реално ми се чете. Да, понякога пак се отпускам и влизам в старите си навици (пример – миналия месец на Черния петък), но дори тогава гледам да не са повече от 4–5 заглавия.
Така не се чувствам гузно. Не бързам. Не чета с мисълта, че ме чакат още 50 непрочетени книги. Просто се потапям в тази, която е в ръцете ми.
Много често започвам книга, но я оставям само в Currently Reading в Goodreads
Това се случва все по-често. Започвам книга и след това осъзнавам, че не ми се чете точно това в момента. Или стигам до 50–60 страници и историята просто не ме грабва.
Много от вас сигурно ще кажат: „Е, просто я остави и продължи нататък.“ И да, логично е. Само че аз съм инат. И също така вярвам, че за да имаш пълно мнение за дадена книга, трябва да си я прочел докрай.
Другото, което ме спира да я захвърля напълно, е уважението към труда на автора. Знам колко много време, усилия и душа се влагат в една книга. И си мисля, че ако ще имам мнение за нея, редно е поне да съм ѝ дала реален шанс.
Разбира се, това понякога много ме бави. И точно затова в момента в Goodreads имам 8 книги в „Currently Reading“, а реално чета само една. Някои стоят там с месеци. Мисля, че една дори е от повече от година. Не е идеално. Но това съм аз и така чета.
Чета по настроение, не по план
Винаги съм била такава, но преди се опитвах поне донякъде да чета „по план“. Четях книги, просто защото бяха нови, защото исках да ви ги представя възможно най-рано.
С времето обаче осъзнах, че това няма смисъл. Ако не съм в настроение за дадена книга, я чета насила. А когато нещо се чете насила, и самото ревю накрая звучи насила. Дори може да остана с по-негативно впечатление, просто защото не ѝ е било времето.
Все още искам да ви показвам нови заглавия, разбира се. Но вече много повече слушам себе си и настроението си.
Не чета по много страници всеки ден
Имаше периоди, в които четях по книга на ден. Особено когато бях студентка, в първите години, когато още не работех. Имаш лекции и домашни, но не и толкова много други отговорности.
Сега е различно. Не всеки ден имам време. Когато пораснеш, се появяват още задължения. Всеки ден има нещо, което отнема от времето за четене. А дори и в по-свободните дни, искам да отделя време и за други неща – спорт, други хобита, семейството.
Затова има дни, в които чета по 300–400 страници, и дни, в които стигам едва до 30. И това е напълно окей. Четенето не е състезание. То е удоволствие.
Е това са само малка част от навиците ми като читател. Може и да не съм идеалният читател, но пък съм себе си и се чувствам добре с начина, по който чета. Няма напрежение, няма надпревара, няма вина. Има я онази чиста радост от книгите, която изпитвах като дете, когато четях приказки и всичко беше просто забавно, вълшебно и истинско.
