Как се превърнах в книгоман?
Скъпи книгомани, днес реших да ви разкажа как станах запален читател. Предполагам много от вас са имали такива моменти, когато някоя книга ги е направила заклети читатели. Някои читатели намират тази своя книга в ранна възраст, но при мен не се случи по този начин. От малка чета, но не бях намерила книгата, която наистина да ме грабне и да ме направи книгохолик. Четях много от прочитните книги в училище и си купувах отделни романи на чуждестранни автори, но май не бях намерила правилния за мен жанр.
Моят момент настъпи, когато бях в сесия и се бях прибрала в родния ми град Лом, за да си почина и да уча за изпитите, но плановете ми меко казано се провалиха. 😀 Първото нещо, което се случи в онзи кратък уикенд беше, че се разболях и не можех да се вдигна от леглото, а на всичкото отгоре и интернетът ми прекъсна и не можех нито да пиша домашни, нито да гледам нещо интересно на лаптопа ми (българска телевизия не гледам от доста време, така че телевизорът дори не беше опция).
Тъй като бях отегчена до смърт, реших да пробвам с някой роман от библиотеката на майка ми и намерих книга от Никълъс Спаркс. До онзи момент, бях чувала много добри отзиви за автора, но не бях чела нищо, само бях гледала филма „Тетрадката“, който е основан на негов роман. Филмът ми беше харесал, така че реших да пробвам да прочета нещо от Спаркс. Романът беше „Най-дългато пътуване“, който ми хареса много. Никълъс Спаркс пише много приятно и увлекателно и затова го прочетох много лесно за един ден. След това оздравях и се прибрах в Благоевград, но нещо ме „човъркаше“ да пробвам с някоя друга романтична книга, защото не бях чела никакви книги в този жанр, тъй като мислех, че са много повърхностни, но всъщност съм се бъркала доста. Както във всеки жанр, така и в този, има и лоши и добри книги. И така, реших да пробвам с още някоя книга на Спаркс и накрая от една, прочетох общо 8 книги от автора, а след това преминах на романите от Джоджо Мойс. Прочетох всичко преведено на български и от нея и след това се запознах с творчеството на Колийн Хувър чрез романа ѝ „Девети ноември“ и тогава разбрах, че нейния стил на писане ми допада най-много и прочетох пак всичко, което имаше преведено на български. Толкова бях въодушевена и омаяна от творбите ѝ, че реших да започна да си купувам и другите ѝ романи от амазон и така прочетох всичките ѝ други романи.
Всичко това се случи през 2017 година и оттогава продължавам да експериментирам с нови автори и нови жанрове. В началото четях само романтични романи, но вече знам, че ми харесват и романи в жанровете фентъзи, трилър, мистерия и исторически. Напоследък забелязвам дори, че бройката на романтичните романи, които чета намалява постепенно и чета по-разнообразна литература, но най-важното от всичко е, че от онзи първи роман на Никълъс Спаркс не съм спирала да чета изобщо. Вече дори и един ден без четене ми става някак болно и скучно. Обожавам чувството, когато се запознавам с нов автор и творбите му, с новите герои и техните светове и истории. А вие как станахте книгомани?
