„Жълтата птичка пее" от Дженифър Рознър

Полша в разгара на Втората световна война.

Майка и дъщеря бягат, преследвани от нацистите. Ружа е готова на всичко, за да опази петгодишната Шира. За да оцелеят, те трябва да са тихи. Не бива да издават и звук. За момиченцето обаче това е по-сериозно предизвикателство, отколкото може да се очаква – защото малката Шира има изключителен музикален талант. В ума ѝ музиката не е само феномен, който тя тепърва се учи да контролира и проумее; музиката е спасение, което ѝ помага да запази разсъдъка си и да не губи надежда.

Двете намират убежище в хамбара на непознато семейство, което поема огромен риск, за да съхрани живота им. Предстоят им месеци на изолация, постоянно потискани от стреса да бъдат разкрити, заловени и екзекутирани… затова Ружа измисля стратегия: ще разсейва дъщеря си, като ѝ разказва истории за един въображаем свят, с който издига психологически щит срещу ужасяващата реалност.

Само че един ден нещата се променят. Ружа ще трябва да направи тежък избор, който ще реши съдбата на малката Шира…

Продължаваме и днес на вълна исторически романи и по-точно с тези за Втората световна война. Този път ще си говорим за един нов автор, а именно Дженифър Рознър. До този момент не бях чела нищо друго от авторката и ми беше интересно да видя какъв е стилът ѝ на писане. Пише доста увлекателно и се чете лесно, но недостатъкът в тази книга е, че авторката не може да потопи наистина читателя в атмосферата на Втората световна война.

„Жълтата птичка пее“ разказва трогателната история на майка и дъщеря по време на Втората световна война в Полша. Ружа и Шира стават поредните жертви на войната, когато нацистите влизат в дома им и отвеждат родителите на Ружа, а мъжът ѝ го разстрелват малко преди това. Така тя събира набързо няколко скъпи предмета, спомен от дома и взима дъщеричката си, с която започват да бягат и да се крият.

Така попадат в хамбара на едно семейство, което се съгласява да ги укрива за малко. Но оставането им в хамбара далеч не е безплатно. Ружа е принуда да изтърпява всяка вечер сексуален тормоз докато невръстната ѝ дъщеричка лежи на няколко метра от нея. Така почти без храна, без движение, затиснати между миризмите на животните в хамбара, както и техните, Ружа и Шира се опитват да оцелеят, да запазят разсъдъка си, колкото и да е трудна тази задача. Дори измислят знаци, с които да комуникират без да говорят, за да не ги хванат.

Единственото успокоение за Шира е нейната въображаема птичка, чрез която живее. Тя я пуска да лети навън, слуша я как пее и сътворява музика. Птичката е вътрешният глас на Шира, музикантът в нея, умение, което е наследила от родителите си и жадно иска да учи, но не може дори да гъкне, а какво остава да свири и пее. Така тя живее чрез птичката. Ружа и Шира подобно на две птички са затворени сякаш в кафез за дълги месеци докато ситуацията не става още по-напрегната.

Тогава Ружа е принудена да пусне рожбата си да отиде с непознати в уговорката, че ще е на по-безопасно място. А тя самата напуска хамбара и започва да се скита из гората, сама, гладна и изплашена до смърт… Изплашена от безизходицата, в която се намира, изплашена за дъщеря си, за която не знае нищо, освен даденият ѝ адрес, на който да я потърси, когато войната свърши и в същото време нащрек за опасностите, които гората носи. Ружа е принудена да спи в земята, под клоните на дърветата, да яде корени и когато вече е на предела на силите си, тя среща още две изтормозени души като нея.

Така времето минава, Шира в убежището си, където е далеч от майка си, но пък има възможността да свири на цигулка и най-после да излее мелодиите от главата си навън, а Ружа лутаща се между живота и смъртта. Единственото нещо, което крепи и двете е надеждата след време да се съберат отново.

Войната свършва, но съдбата решава, че пътищата на майка и дъщеря ще са разделени за още дълго време…

„Жълтата птичка пее“ е история за безкрайната майчина обич и на това какво е готова всяка една майка за рожбата си, но също така и за бляновете и мечтите, които ни крепят в трудните моменти.