„Сърцето не изгаря при пожар" от Катрин Сентър

Световен бестселър и финалист на наградите на Goodreads, „Сърцето не изгаря при пожар“ е роман, който съчетава свежа романтична история с дълбоките теми за вярата в себе си и силата на прошката. И ги поднася с щипка неподправен хумор. Книга, която ще ви потопи изцяло в света на огнеборците, за да ви разкрие през очите на Каси Хануел най-важния урок – някои пожари се гасят с вода, други просто трябва да бъдат оставени да погълнат всичко наоколо.

История за любовта и прошката – проницателна, забавна и напълно пристрастяваща.

Каси Хануел е родена за живот в опасни ситуации. Като пожарникарка в Тексас често се сблъсква с тях. В най-кризисните мигове тя е най-добра. Но когато отчуждената й майка я моли да изостави всичко и да се премести в Бостън, изглежда, че този път кризата е в собствения й живот.

Пожарната в Бостън по нищо не прилича на предишното работно място на Каси. А мъжете в екипа трудно преглъщат факта, че им се налага да работят с „дама“. Е, може би с изключение на новака, който постъпва едновременно с Каси и бързо включва в главата й сигнални светлини. Любовта не влиза в плановете й от години. Дълбоко заровената в миналото й тайна все още тупти прекалено болезнено. А и наскоро е получила недвусмислен съвет: „Никога с пожарникари“.

Пълнокръвен и изпълнен с обрати като самия живот, романът на Катрин Сентър въвлича чита­теля в историята на една жена с мъжка професия, която открива силата на любовта. И вижда в очите на другия своето истинско Аз.

Това бе първата книга, която прочетох от авторката и всъщност не знаех какво да очаквам от нея. В интернет простраснството се носят и лоши коментари за романа, но все пак реших да му дам шанс заради високия рейтинг в Goodreads и се радвам, че го направих.

„Сърцето не изгаря при пожар“ не е само романтична книга, тя разказва и за приятелство, лоялност, колегиалност и освен всичко това, авторката е добавила и добра доза хумор. Точно това прави книгата лесна и бърза за четене.

Каси Хануел определено е една огнена жена. Тя е единствената жена в пожарната. Затова Каси винаги иска да се докаже пред мъжете, да бъде по-издръжлива, по-бърза и по-находчива. Авторката разказва за това колко ужасно трудно е за една жена да се впише в такава работна сфера, а Каси дори се изкачва по „професионалната стълба“.

Каси в пожарната и Каси в личния си живот са две съвсем различни жени. Когато е на спешен случай, тя е пълна професионалистка, без паника, без виден страх, с бързи и бистри мисли влиза да спасява човешки животи, ако трябва да я опиша с една дума, то тя е безстрашна. Но в личния ѝ живот нещата са малко по-сложни. И това е така, защото Каси няма друг живот освен този в пожарната станция. Тя не ходи по срещи, няма гаджета, няма и приятели извън работа.

Така целият ѝ подреден живот се преобръща, когато майка ѝ се обажда. Майката, която я е оставила още, когато е била тийнейджър, майката, с която не поддържа почти никаква връзка от тогава и на която не може да прости. Тя я моли да се прехвърли да живее при нея за една година, защото има по-сериозни здравословни проблеми и след един инцидент, Каси решава, че това е най-добрият вариант и за нея.

Тя се прехръля в нова пожарна, където всички гледат на нея като жена – човек, който не може да се справи с работата и тя постоянно трябва да се доказва. С нея започва и новака Оуен, който за нейна изненада я привлича още с първото им виждане. Естествено отговорността кой да обучава новака се пада на Каси. Малко по малко тя започва да се привързва и да харесва Оуен, но едно от правилата, които страта ѝ шефка ѝ дава при преместването е: „Никога не илизай с пожарникар.“

Но чувствата не питат и не следват правила. Същото става и в дома на майка ѝ, която Каси си мисли, че мрази, но колкото повече време прекарва с нея, толкова повече я заобиква отново, но ѝ е трудно да прости за всичките ѝ грешки.

Най-много в този роман ми харесаха връзките между героите. Авторката разказва за връзки между приятели, колеги, семейство, както и романтични връзки. Също така ми хареса главната тема на книгата, която всъщност е даването на прошка. Катрин Сентър ни показва, че колкото и да е трудно да простим на някой, прошката винаги е най-добрият път към възстановяването от болката.

Книгата е трогателна, на места малко предсказуема, но пък е драматична и е интересно да четем книги и за силни и смели жени, а не само за мъже. 🙂