"Подписано с омраза" от Дона Маркети

• заглавие: Подписано с омраза/ Hate Mail
• автор: Дона Маркети
• страници: 432
• жанр: романтична
• издадена от: "Сиела"
• издадена: 2026
• оценка: 5/5
• прочетена на: 24.02.2026

Анотация за книгата:

Наоми и Лука си пишат писма още от пети клас – ала това не е просто невинна кореспонденция с приятелче от друг град. От самото начало двамата са по-скоро ожесточени съперници, въвлечени в епична битка от обиди, закачки и словесни дуели, отколкото приятели.

Но онова, което започва като забавна поредица от писма, изпълнени с детинска омраза (и някои много притеснителни описания), постепенно се превръща в приятелство, а по изписаните страници се появяват тайни, мечти и страхове, които и двамата пазят в дълбока тайна от останалите хора.

До деня, в който – години по-късно – писмата внезапно спират.

Изминали са две години, откакто Наоми за последно е получила писмо от Лука. Две години мълчание, в които тя е започнала мечтаната кариера в нов град. Но когато напълно неочаквано на бюрото ѝ в местната новинарска редакция се появява добре познатият плик, Наоми решава да не позволи на Лука да спечели тяхното съревнование.

Но за тази цел ще трябва първо да открие Лука. И да разбере всичко за момчето, което винаги е мислила, че ѝ е до болка познато.

А той може би е по-близо, отколкото тя подозира…  

Моето мнение за книгата:

Скоро не бях попадала на толкова сладка романтична книга с наистина готин хумор. „Подписано с омраза“ звучи като нещо драматично и тежко, но истината е, че това е една от най-сладките и забавни романтични истории, които съм чела напоследък.

Тази книга не е за омразата. Тя е за закачките. За детските инати. За любовта, която започва напук.

И честно казано се усмихвах почти през цялото време докато я четях.

За какво разказва историята

Всичко започва с едно уж невинно училищно упражнение, а именно да пишеш на pen pal от друг щат и да си разменяте писма.

Наоми пише първото си писмо с ентусиазъм, сладост и очакване. Лука ѝ връща… нещо съвсем различно. Писмо, което на пръв поглед е пълно с омраза, сарказъм и хапливи реплики.

И вместо да спре, тя решава, че няма да му остане длъжна. Така започва една война от думи, която продължава години. От детството, през тийнейджърството, чак до зрелостта. Двамата се надцакват, обиждат се, измислят си всевъзможни гадории, само и само да имат последната дума. Но под всички тези закачки и „омраза“ постепенно се натрупва нещо друго.

И точно когато писмата внезапно спират за цели две години, Наоми получава ново писмо от Лука. Без обратен адрес. И тя решава, че трябва да го намери. Не само защото иска отговори. А защото тази история няма как да приключи така.

По пътя обаче се появява Джейк. Очарователен ветеринар, който живее в сградата ѝ. Мил, внимателен, стабилен. Всичко, което Лука не е бил на хартия.

И Наоми остава по средата на една дилема - дали да гони миналото и хаоса, или да избере спокойствието и сигурността.

Как ми подейства, докато я четях

Това е от онези книги, които четеш с усмивка. Хуморът е лек, сладък и на моменти наистина много забавен. Диалозите, особено тези в писмата са остри, но не злобни. Идеята с писмата много ми хареса. Има нещо страшно романтично в това да се връщаме към времето, когато хората са чакали писмо, вместо съобщение.

Писмата правят връзката между тях по-интимна. По-лична. По-истинска.

Много ми хареса и темата за осиновяването на животни, която е вплетена в историята. Това добавя още една топлина към книгата и лично за мен беше огромен плюс.

Книгата се чете изключително леко. Не е натоварваща, не е драматична до крайност, но успява да те държи емоционално ангажиран.

Героите и емоцията

Наоми е слънчев герой. Позитивна, приповдигната, леко хаотична. Но под това има и друга страна - инатлива, саркастична, способна да отвърне на удара. И именно Лука е човекът, който изкарва тази нейна страна.

Лука за мен беше по-интересният персонаж. Зад сарказма му стои доста труден живот. Главите от неговата гледна точка добавят дълбочина на историята. Виждаш болката, виждаш ранимостта, виждаш защо той е такъв. И въпреки всичко, той остава сърцат.

Любовният триъгълник е направен добре. Не беше дразнещ, не беше излишен. Джейк не е просто „пречка“, а реален, добър избор. И това прави дилемата по-истинска.

Какво остава след края

За момента това ми е фаворит в категория „лека романтика“ за годината.

Това е книга за разтоварване. За бягство от ежедневието. За момент, в който просто искаш да се усмихнеш и да повярваш, че любовта понякога започва от едно уж глупаво писмо.

Не е тежка. Не е драматична. Не е претенциозна. Просто е сладка. И понякога точно това ни трябва.