"Не съвсем мъртва" от Холи Джаксън

• заглавие: Не съвсем мъртва/ Not Quite Dead Yet
• автор: Холи Джаксън
• страници: 480
• жанр: трилър/ мистерия
• издателство: „Егмонт“
• издадена: 2025
• оценка: 5/5
• прочетена на: 13.12.2024

 СЛЕД СЕДЕМ ДНИ ДЖЕТ МЕЙСЪН ЩЕ БЪДЕ МЪРТВА.

Джет е на двадесет и седем години. Никога не е напускала Уудсток, Върмонт, и все още чака животът ѝ да започне. „Ще го направя по-късно – казва тя. – Има време.“

Докато в нощта на Вси Светии Джет е агресивно нападната от непознат, чието лице не успява да види.

Тя преживява катастрофална мозъчна травма и лекарите са убедени, че в рамките на седмица ще умре от тежка аневризма.

Джет никога не е мислела, че може да има врагове. Но сега гледа с други очи на всички: семейството си, приятеля си, бившата си най-добра приятелка – вече нейна снаха, бившия си приятел.

Разполага със седем дни и, докато състоянието ѝ се влошава, може да разчита единствено на помощта на приятеля си от детинство Били. Въпреки това е решена да си отиде по възможно най-добрия начин – като разкрие собственото си убийство!  

„Не съвсем мъртва“ не беше планирано четиво за този месец. Когато тръгнахме за Прага миналата седмица, просто ми трябваше нещо за четене в самолета. Отворих Goodreads Choice Awards за 2025 и директно се насочих към категорията мистерия и трилър, защото точно това ми се четеше.

Книгата е на първо място, избрана от читателите в тази категория, а след като прочетох и синопсиса, интересът ми беше напълно спечелен. Купих си я и я четох на телефона и по време на двата полета, а след това я довърших в София.

И честно… финалът направо ми спря дъха.

В началото си мислиш, че четеш просто трилър и мистерия — прелистваш страниците, за да разбереш кой е убил Джет. Само че книгата се оказва много повече от това. Авторката ни въвлича в една цяла седмица от живота на Джет — седмицата, в която тя трябва да открие кой я е убил.

Същината на историята започва, когато Джет се събужда в болницата и е изправена пред невъзможен избор — или да се подложи на операция с почти несъществуващ шанс за успех и да умре още същия ден, или да откаже и да има още максимум седем дни живот, преди аневризмата в мозъка ѝ да се спука.

Тази идея толкова много ме заинтригува. Как изобщо взимаш такова решение? Колко смелост трябва да имаш, за да избереш сигурните няколко дни живот, вместо минималния шанс за оцеляване?

Джет е едва на 28, а осъзнава, че почти не е живяла. Цялото ѝ мото сякаш е „после“. После ще започне истинския си живот. После ще направи нещо значимо. А сега е изправена пред това майка ѝ да я пита дали иска погребение или кремация.

И си представете тази ситуация и за близките ѝ. Първо да са уплашени до смърт, защото я намират с разбита глава и мислят, че няма да оцелее. После тя оцелява. А след това да знаеш, че имаш още броени дни да гледаш как любимият ти човек бавно си отива отново – този път завинаги.

И тук идва едно от най-интересните неща в книгата – това е мистерия, в която жертвата сама разследва собственото си убийство. Звучи странно? Да. И на мен ми звучеше така. Но странните и необичайни идеи винаги ме привличат.

Представете си някой да се опита да ви убие, но да сте толкова уникален случай, че да оцелеете… само за да умрете след седем дни. Сюжетът е интригуващ, но за мен мистерията не е най-важното в тази книга. Много по-силно е това, което тя казва за живота и за връзките между хората.

Тази история носи една много важна поука – че не трябва да чакаме утре, за да започнем да живеем. Че не трябва да отлагаме радостта, мечтите и хората до себе си.

Животът не е само за успехите. Не всеки ще направи нещо велико, с което да бъде запомнен. Понякога най-важното е просто да си обичан.

Книгата много ме докосна и определено ми хареса страшно много – не само като трилър, а като история с послание. И със сигурност ще си я взема и на физическо копие на български, за да я имам в библиотеката си.