"Котило от кости" от Дж. Д. Кърк

Анотация за книгата:

Зад него имаше три мъртви момчета. А от шкафа идваха кошмарите. От шкафа идваше скръбта. От шкафа идваха костите.

Изчезнало дете. Изтерзан инспектор. Тиктакащ часовник. Десет години по-рано главен инспектор Джак Логан залавя серийния убиец на деца, познат с прозвището „Господин Шепот“. Понастоящем Логан работи в отдел „Тежки престъпления“ в Глазгоу, а нощем наново преживява ужасите, които е видял. И които е сторил. Когато в планините на север отново изчезва дете, Джак е изпратен, за да ръководи разследването и да върне момчето у дома.

Постепенно обаче приликите между двата случая се множат, което поражда съмнение: възможно ли е преди толкова години Джак да е заловил погрешния човек? И ако е така, ще успее ли Господин Шепот и този път да убие жертвата си?

Главен инспектор Логан несъмнено ще се превърне в един от най-обичаните шотландски детективи. - Адам Крофт  

Моето мнение за книгата:

Взех да чета „Котило от кости“ съвсем случайно. Случвало ли ви се е да посегнете към една книга, котката ви да легне върху нея и просто да ви е жал да я преместите? Е, при мен стана точно така. Тогава посегнах към „Котило от кости“, защото ми се четеше трилър, а това беше другата ми опция.

Хареса ли ми? Да, но...

За какво разказва историята

В „Котило от кости“ Дж. Д. Кърк ни среща с главен инспектор Джак Логан, който е повикан в планините на север от Глазгоу заради отвличането на малко момче. Почеркът на престъплението обаче подозрително много прилича на този на известния престъпник Господин Шепот, който в момента лежи в психиатрична болница. Именно Джак е човекът, който преди години разследва случая и успява да го вкара там.

Когато пристига в малкото градче, Джак започва разследването на изчезналия Конър заедно с местните полицаи. Колкото повече напредва разследването, толкова повече новият случай започва да прилича на престъпленията на Господин Шепот. Това кара всички да се запитат дали преди години наистина са заловили правилния човек или истинският виновник все още е на свобода.

Как ми подейства, докато я четях

Още от първите страници „Котило от кости“ се развива с доста бързо темпо, което е напълно нормално за този жанр. Именно това те кара непрекъснато да прелистваш страниците напред. Джак е в центъра на всичко, но ми беше интересно и постоянното прехвърляне към останалите полицаи в екипа. Хареса ми как за буквално два дни успяват някак да се сплотят, въпреки че почти не се познават и всеки има различна роля и свои задачи по разследването.

На моменти книгата ми идваше в повече, защото включва описания на насилие над животни. Аз по принцип нямам абсолютно никакъв толеранс към подобни сцени и точно тук авторът ме загуби малко. Разбирам защо са включени – за да се изгради по-добре даден персонаж и историята да звучи по-достоверно – но лично за мен това беше прекалено. Ако знаех предварително, че „Котило от кости“ съдържа подобни описания, най-вероятно изобщо нямаше да посегна към нея.

Мистерията в „Котило от кости“ беше добра, но не бих казала, че е нещо изключително. По-скоро е от онези криминални мистерии, които успяват да те забавляват, докато ги четеш, без непременно да останат в съзнанието ти дълго след това.

Героите и емоцията

Не мога да кажа, че някой от героите ме впечатли с нещо особено. По-скоро те са двигателят на историята и на самото разследване, отколкото персонажи, към които да се привържеш.

Джак Логан е доста противоречив герой. Определено си върши работата добре и е добър следовател, но в същото време е доста груб с почти всички около себе си. Не е герой, който веднага да ти стане симпатичен, но определено ми беше любопитно да проследя как подхожда към разследването.

Какво остава след края

Видях, че Дж. Д. Кърк има още доста книги с главното действащо лице Джак Логан, така че не изключвам в бъдеще отново да посегна към някоя от тях. Не мисля обаче, че ще бъде скоро.

„Котило от кости“ определено беше една интригуваща криминална мистерия, която ме разсея за два дни и успя да задържи интереса ми до края. В същото време обаче не е книга, която смятам, че ще помня дълго. По-скоро ще остане като едно приятно четиво за момента, но едва ли след две седмици ще си спомня голяма част от случилото се в нея.