„Книжарката от Кентъки" от Ким Мишел Ричардсън

Животът в малкото градче Трабълсъм Крийк, Кентъки, е труден. Голямата депресия е в разгара си, отчаянието се усеща във въздуха, а хората стават все по-изтерзани и отчуждени един от друг.

Деветнайсетгодишната Къси Картър мечтае да избяга от това място и да отиде някъде, където ще я виждат като нещо повече от потенциална съпруга и наследница на мъничко парче земя. Но дългът към болния ѝ баща я заставя да остане.

Тогава получава шанс да стане част от програмата на конните библиотекарки – жени, които доставят книги в най-отдалечените райони на щата и насърчават четенето. Новата работа е опасна, но ѝ дава смисъл и удовлетвореност. Книгите, които носи, се превръщат в прозорец към света и в инструмент срещу предразсъдъците и неграмотността.

За пръв път в живота си Къси получава шанс да бъде щастлива и свободна. И ще се бори за него, каквото и да ѝ коства.

Книгата, за която ще си говорим днес разказва историята на едно момиче, което не обича нищо повече от книгите. Историята на Къси Картър или Метличина, както повечето ѝ казват заради цвета ѝ, е интересна и трогателна. История за момиче, което е живяло през 30-те години на миналия век в Кентъки, време, в което е било трудно за жените, а на Къси ѝ е било още повече заради цвета на кожата ѝ.

Този роман определено ме накара да се замисля и ме заинтригува от самото си начало. Аз всъщност не знаех, че преди години в Кентъки е имало хора със син цвят на кожата и след като започнах книгата ми стана интересно и се разтърсих да чета още информация по темата. Също така не знаех и че по онова време е имало подобна работа като конна библиотекарка. Идеята звучи супер интересно и полезно, защото жените като нашата героиня Къси, са носили не само книги на читателите си, но и надежда в трудните времена.

Единственото нещо, което не ми хареса в книгата бе, че действието се развива малко по-бавно, но може би авторът е решил да я напише по този начин, за да усетим как животът на Къси минава бавно и монотонно с много лишения и тревоги. На нея се пада задачата да поеме цялата домакинска работа след като майка ѝ умира, а също така по цял ден пътува по страшните пътеки нагоре в планината само за да достави книгите на читателите си и на всичкото отгоре Къси и баща ѝ постоянно търпят и лишенията от запаси на храна. Въпреки че животът ѝ е изпълнен с много задължения и задачи, той сякаш минава покрай нея.

Точно поради тази причина историята ѝ ме трогна, но и ме ядоса. Къси е принудена да изтърпява постоянен расизъм и омраза от обществото. Младата книжарка е достойна, умна и красива дама, която просто иска да се впише сред останалите. И тя иска семейство като всички останали, и тя иска мил и грижовен съпруг, с когото да споделя живота си и тя иска да ходи на забавите в градчето, а не да бъде отритната само заради цвета на кожата си…

Наистина е жалко, че е подложена на всякакви ужаси като медицински тестове, терапии и унижение с единствената цел да изглежда като другите. А единственото нещо, което Къси иска е да бъде конна библиотекарка и да разнася книгите на скъпите си читатели.

Къси е прекрасна и отвъртре и вън, човек, който помага на всички и дори когато хората не се държат добре с нея, тя търси по-скоро вината в себе си, отколкото в тях.

Наистина искам да вярвам, че сме преминали този етап от историята на човечеството, в който съдим хората само според външния им вид. Авторът определено ни дава урок как да се държим с хората около нас и да гледаме дали са добри и достойни хора, а не какъв е цветът на кожата им. „Книжарката от Кентъки“ е трогателна история, която определено трябва да се прочете, историята на Къси е неповторима и интересна, мисля че е една от най-отличаващите се книги за 2021 година.