"Изгубени във времето" от А. Дж. Ридъл

• заглавие: Изгубени във времето/ Lost in Time
• автор: А. Дж. Ридъл
• превод от: Валери Русинов
• дизайн на корицата: Георги Мерамджиев
• страници: 479
• жанр: фантастика/ мистерия/ трилър
• издателство: „Artline Studios“
• издадена: 2023
• оценка: 5/5
• прочетена на: 24.12.2025

Управлявай миналото. Спаси бъдещето.

Една сутрин, д-р Сам Андерсон се събужда, за да разбере, че жената, която обича е убита. За Сам, ужасът едва започва. Той и дъщеря му са обвинени в престъплението. Уликите са железни. Ще бъдат осъдени. За да гарантира, че дъщеря му ще бъде освободена, Сам прави каквото трябва: признава. Но в бъдещето убийците не са пращани в затвор.

Благодарение на машина, изобретена с помощта и на Сам, най-опасните престъпници в света вече са изпращани в миналото – около 200 милиона години назад в миналото, до времената на динозаврите, където трябва да преживеят живота си сами, изгнани от човешката раса. Сам приема съдбата си. Но не и дъщеря му.

Аделин Андерсон вече е загубила майка си от смъртоносна, несправедливо сполетяла я болест. Не може да понесе да загуби и баща си. Тъй че се отправя на опасно пътешествие, за да докаже невинността му. И да го върне. Хората около нея настояват, че и двете задачи са невъзможни.

Но Аделин не се предава. Става още по-упорита. Скоро научава, че невъзможните задачи са нейна специалност. И че е направена от по-твърда сплав, отколкото си е представяла. Докато разнищва пластовете на загадката, откъснала баща ѝ от този свят, Аделин се натъква на повече въпроси, отколкото отговори. Всеки около нея крие тайна.

Но кои от тях са свързани с убийството, което прати баща ѝ в изгнание? Тази загадка се простира през миналото, настоящето и бъдещето... и води до едно разкритие, което ще промени всичко.  

„Изгубени във времето“ направо ме отвя. Толкова увлекателен сюжет – оплетен, динамичен, с постоянни обрати и непрекъснато нова информация. Вече по-горе прочетохте за какво иде реч, но нека ви разкажа накратко и аз.

Светът е почти същият като този, в който живеем сега, с едно леко, но огромно изключение – машината Авесалом. Машина, която изпраща закоравели престъпници от цял свят в далечното минало на Земята, когато все още са съществували динозаврите. По този начин осъдените на смърт не се убиват, а просто потъват в забвение в друго време и друга реалност, далеч от нашата. Дават им последен шанс да оцелеят… ако успеят.

Един от учените, разработили тази машина, е Сам Андерсон. Той, заедно с дъщеря си Аделин, е обвинен в убийството на един от колегите си. Когато ситуацията се изяснява, Сам има два избора – или да започнат тежки съдебни дела и той, заедно с дъщеря си, да лежи години в затвора, или да се признае за виновен и да бъде изпратен в миналото чрез Авесалом, но дъщеря му ще е свободна. Естествено, като всеки добър баща, той избира втория вариант.

И така започва тази заплетена и объркана история, която четях с жажда за още и още.

Сам е изпратен в ерата на Триаса – време, в което континентите все още не са разделени, земята е гореща, въздухът е задушаващ, а почти всичко представлява един безкраен океан и пустиня. Докато той се опитва да оцелее в тези нови, изключително сурови условия и да не бъде изяден от всяко второ същество, дъщеря му остава в настоящето и започва собствено разследване. Тя е убедена, че баща ѝ е невинен, и тръгва по следите на истинския убиец на колежката му. Заподозрените са само четирима – останалите хора, участвали в създаването на машината.  

Няма да ви разказвам повече за сюжета, защото книгата е мистерия и част от удоволствието е сами да разкривате истината. Но ще ви кажа с какво тази книга ме впечатли най-силно.

Самата идея за изпращане в миналото, при динозаврите, като форма на изгнание ме плени още от първите страници. Само си представете – живеем в свят, в който сме на върха на хранителната верига. Имаме храна, вода, електричество, сигурност и всякакви удобства. А в ерата на Триаса си едно нищо. Хвърлен си насред хищници, за които си просто клечка за зъби. Всичко около теб е враждебно.

Тепърва трябва да се погрижиш за най-елементарните неща – вода, храна, подслон – без да знаеш кое е отровно и кое не, защото всичко е напълно различно. Тепърва трябва да се научиш да поддържаш огън, да се пазиш, да ловуваш и да оцеляваш.

А психическият аспект е още по-ужасяващ. Влизаш в тази машина със съзнанието, че до края на живота си – колкото и кратък или дълъг да бъде той – няма да видиш повече близките си. Няма да видиш дори друго човешко същество, с което да размениш две думи. Само по себе си това би пречупило почти всеки.

В същото време, в настоящето, мистериите и обрати са не по-малко напрегнати. Всеки е по следите на нещо или някого, всеки крие тайни, а цялата история се превръща в сложна мрежа от лъжи, интереси и прикрити мотиви.

Главите са кратки и почти всяка завършва с обрат, който те кара да продължаваш. Прелистваш и прелистваш, докато в един момент осъзнаеш, че книгата вече е свършила.

Изключително увлекателна история, която със сигурност ще остане в мислите ми дълго време. Определено се нарежда сред любимите ми книги за тази година.