"Игрите на боговете" от Абигейл Оуен

• заглавие: Игрите на боговете/ The Games Gods Play
• автор: Абигейл Оуен
• превод от: Надя Баева
• адаптация на корицата и оформление: Мартина Величкова
• страници: 672
• жанр: фентъзи/ романтика/ роментъзи/ митология
• издадена от: "Artline Studios"
• издадена: 2026
• оценка: 5/5
• прочетена на: 01.03.2026

Анотация за книгата:

Боговете обичат да си играят с нас, простосмъртните. И на всеки сто години… ние им го позволяваме.

Лира никога не е била любимка на боговете. Дори точно обратното, благодарение на Зевс. Тя води тихо съществуване като офисен чиновник в Ордена на крадците, надявайки се своенравните същества, които властват от Олимп, да не я забележат. Трудна задача, предвид че Сан Франциско е под опеката на Зевс, но Лира се справя някак. Докато една нощ не се сблъсква с друг бог, и то най-лошия… Хадес.

За първи път безпощадният господар на Подземния свят взима участие в Турнира – смъртоносно състезание, чрез което боговете решават кой от тях ще седне на трона на Олимп. Ала вместо да се сражават сами, те посочват смъртни, които да ги представляват.

Но защо Хадес избира точно Лира – саркастична девойка, над която тегне проклятие? И защо сърцето ѝ подскача всеки път, когато той я нарече своя?

Лира не знае дали е пионка, примамка, или нещо съвсем друго в плана на опасното съблазнително божество. И как би могла, след като то крие повече тайни, отколкото са звездите в небето?

Защото Хадес играе по свои правила… и Смъртта ще победи на всяка цена.

„Игрите на боговете“ - книга първа от завладяващата роментъзи поредица на Абигейл Оуен, в която и простосмъртни, и богове играят повече от опасно...  

Моето мнение за книгата:

„Игрите на боговете“ ме изненада страшно много. Не очаквах да ме грабне толкова силно, но тази първа част от трилогията буквално ми върна първоначалната любов към фентъзито. Онзи тип фентъзи, което те кара да забравиш реалността и да потънеш напълно в света на книгата.

Определено ми стана едно от любимите четива в жанра роментъзи.

За какво разказва историята

Представете си свят, в който всички богове от митовете и легендите наистина съществуват. И не просто съществуват, все още управляват. Все още се борят за власт. Все още са капризни, горделиви и опасни.  

Точно това ни дава Абигейл Оуен в „Игрите на боговете“. Олимпийските богове живеят на Олимп и продължават да влияят върху човешкия свят. Някои хора им се кланят. Други като Лира ги мразят.

Лира е обикновен офисен чиновник в Ордена на крадците. Организация, в която е предадена едва на тригодишна възраст от родителите си, за да покрият дълговете си. Тя живее в Сан Франциско, град, над който властва Зевс, богът, който оглавява черния ѝ списък.

Докато един ден не се сблъсква с още по-опасен бог, а именно Хадес, богът на Подземния свят.

В центъра на историята стои и Турнирът - събитие, което боговете провеждат на всеки 100 години. Всеки олимпийски бог избира свой човешки шампион, който се състезава в негово име. Победителят осигурява на своя бог върховна власт за следващия век.

И естествено Лира се озовава в средата на този смъртоносен Турнир. По волята на Хадес.

Как ми подейства, докато я четях

От малка съм обсебена от митологията, особено гръцката. А „Игрите на боговете“ обединява две мои огромни слабости - гръцките митове и фентъзито. И го прави страхотно.

Четях страница след страница и поглъщах абсолютно всеки детайл. Много ми хареса как авторката е успяла едновременно да запази същността на митовете и да им даде модерен, свеж прочит. Боговете са познати, но и нови. Могъщи, но и човешки в слабостите си.

Особено ми допадна как са „очовечени“ в съвременния свят, без да губят божественото си присъствие.

А състезанията в Турнира бяха истинската черешка на тортата. Всяко изпитание беше напрегнато, мрачно и динамично. Имах чувството, че гледам филм. Точно това очаквам от добро фентъзи - мащаб, опасност и усещане за реален риск.

Героите и емоцията

Героите са една от най-силните страни на книгата.

Лира е инатлива, лоялна и смела. Има хъс и не се предава лесно. Но най-вече има огромно сърце. Това я прави много лесна за харесване.

Хадес обаче за мен беше по-интересният герой. Той е богът на подземния свят - мистериозен, многопластов, носещ различни маски според това пред кого стои. Има онази тъмна харизма, която прави персонажа едновременно опасен и привлекателен.

Много ми хареса и че историята не се върти само около двамата. Има множество второстепенни герои, които имат своя роля и допринасят за света. Обожавам това във фентъзито, когато светът е жив и не се крепи само на главните герои.

Какво остава след края

Финалът ме остави гладна за още. Буквално ме сърбят ръцете да поръчам втората част на английски, защото нямам търпение да видя накъде ще поеме историята. Ако първата част беше мрачна, опасна и изпълнена с напрежение, то финалът загатва, че продължението ще е двойно по-мащабно.

Препоръчвам „Игрите на боговете“ на всички, на които им липсва онова старото, истинско роментъзи. Не онова, в което през две глави има секс сцени. А фентъзито, което създава магични светове, сложни богове и герои, които помниш дълго след като затвориш книгата. За мен това беше точно такъв роман.