„Холандската къща" от Ан Патчет

Финалист за наградата „Пулицър” u бестселър на New York Times „Холандската къща” е история за изгубения рай, поръсена с щипка приказна истина. Дълбоко емоционален разказ за миналото, което променя и днешния, и утрешния ден.

Дани и Мейв Конрой израстват в Холандската къща. Баща им купува величествената сграда дълго след славните дни, в които семейство Ван Хубейк са я построили, но всичко в този необикновен дом остава такова, каквото е било – от мебелите, през холандските книги в библиотеката до портретите на първите собственици в голямата зала. Уви, макар в къщата никога нищо да не се променя, животът на брата и сестрата се превръща в пътуване със скоростно влакче, в което падането надолу изглежда безкрайно. Първо губят майка си, която не понася живота в огромния дом от стъкло, след това губят самата къща, изгонени от втората съпруга на баща си. Губят всичко. Но онова, което им остава, е повече – защото имат себе си и историята си дотук. Двамата правят всяка крачка напред с поглед, прикован към спомените – понякога с гняв, понякога със смях. Но когато хората от спомените отново пристъпват в живота им, Дани и Мейв трябва да направят избор – да скъсат нишката с миналото или да изложат на риск собственото си бъдеще.

Книгомани, днес ще ви разкажа за една много необикновена книга. Срещали ли сте истории, в които мястото, в което се развива действието е толкова важно, колкото останалите герои? „Холандската къща“ ракрива историята на едно семейство, което е с много заплетени и сложни взаимоотношения, в контраст на това – къщата пък е самото изящество на архитектурата. Дали точно тази красота на необятната и старинна къща прави семейството толкова нещастно?

Холандската къща с цялата си помпозност и величие е символ на различни неща за всеки един от героите. Като започнем още с покойната госпожа Ван Хубейк, която приема къщата като един вид затвор, защото накрая на дните си остава сама, защото гледа как един след друг близките ѝ си отиват. За Сирил Конрой къщата е символ на професионалното му издигане и властта, която притежава. За Елна Конрой пък е символ на излишното богатство, което е прекалено на фона на всички бедни хора по света, които нямат дори къс хляб. А за децата Конрой тя е символ на много неща – самота, минало, тишина, но също така и на любов и семеен дух. За Андреа, тяхнаща мащеха, къщата е поредното „бижу“, което трябва да добави в колекцията си.

Цялата история е разказана от гледната точка на Дани – второто дете в семейството. Дете, което от ранна възраст израства без майка и това определено оформя характера му. Независимо, че по-голямата му сестра Мейв се грижи за него и го подкрепя за всичко, Дани израства като една много егоистична и егоцентрична личност, която слага винаги себе си най-напред и не усеща кой наранява по пътя си.

Мейв със сигурност ми хареса повече. Жена със силен характер. Жена, която отстоява на всичките трудности, с които я среща живота. Мейв, която се грижи за брат си още от малка, защото помни какво е да имаш майчината закрила и подкрепа, както и това да ти ги отнемат. Главната цел в живота на Мейв сякаш през цялото време е да компенсира липсата на майка в живота на Дани.

Много е интересно как миналото определя до някаква степен настоящето. Миналото е това, което придърпва Дани и Мейв постоянно към старата къща, към болката и тъгата… Минало, което не им позволява да изживеят настоящето напълно…

Книгата не случайно е номинирана за награда „Пулицър“, нямаше нещо, което да е излишно или да не ми е харесало. Обстановката и сюжетът бяха интересни, героите също, дори Дани, който в началото не харесвах, към края успя да ме спечели. Но най-много ми хареса братската любов между Мейв и Дани. Тази съкровенна връзка, която споделят е просто уникална. Дори Дани, който е егоист почти през целия си живот, когато трябва слага сестра си на първо място, защото знае, че тя е човекът, който го е подкрепял цял живот и е бил до него за всичко.

„Холандската къща“ е една трогателна история, която Ан Патчет разказва толкова умело. Роман за семейството, връзката между брат и сестра, тайни и спомени които оформят всеки един човешки живот, с неговото минало, настояще и бъдеще и авторката точно по човешки е написала тази история за две деца, които никога не успяват да избягат от миналото.