"His and Hers" от Алис Фини
- заглавие: His and Hers
- автор: Алис Фини
- страници: 308
- жанр: трилър/ мистерия/ съспенс
- издадена от: Flatiron Books
- издадена: 2020
- оценка: 5/5
- прочетена на: 04.06.2026
Моето мнение за книгата:
Реших да слушам нещо, докато си изпълнявах другите ежедневни задачи и „His and Hers“ отдавна ми се въртеше в главата. Главно заради сериала по Netflix, който бях виждала да се споменава на няколко места. Реших най-накрая да ѝ дам шанс и честно казано изобщо не съжалявам.
Получих един доста интересен, заплетен и бих казала ужасяващ на моменти трилър. От онези книги, които те карат да си казваш „само още една глава“, а в моя случай – „само още десет минути от аудиокнигата“.
За какво разказва историята
Както се казва, винаги има две гледни точки на една история. Е, тук са нейната – на Ана Андрюс, и неговата – на Джак Харпър.
Тя е журналистка, а той е следовател в полицията. А това, което ги събира отново, е убийство в едно малко градче близо до Лондон.
Убийството обаче се оказва, че не е случайно и е много по-близо до нея и него, отколкото изглежда на пръв поглед. Постепенно става ясно, че почти всеки има тайни, а истината е много по-заплетена, отколкото човек очаква в началото.
Въпросът е кой казва истината – тя или той? И най-вече кой е виновникът?
Как ми подейства, докато я четях
В началото, макар че историята ми се стори супер интересна, бях почти убедена, че съм разгадала отговора още в първите глави. За момент дори леко се обезкуражих и си помислих, че може би няма с какво да ме изненада.
Много скоро обаче разбрах, че по-скоро съм тотално в грешка...
Тази книга се слуша и чете изключително бързо и е много динамична, защото цялото действие се развива едва в рамките на няколко дни. Постоянно гледната точка се мени между Ана и Джак, буквално в рамките на минути.
Постоянно виждаме например нейната гледна точка за убийството, после неговата и се получава едно непрекъснато прехвърляне на топката. В един момент си убеден, че вярваш на Ана, след няколко страници вече започваш да вярваш повече на Джак, а малко след това се съмняваш и в двамата.
Точно това много ми хареса. Книгата постоянно те кара да променяш мнението си и никога не ти позволява да се почувстваш твърде сигурен в теорията си.
Няма как това да не те накара да прелистваш и прелистваш страниците или в моя случай да слушам неспирно, докато не науча истината.
Имаше страшно много обрати, напрежение и сцени, които бяха меко казано отвратително ужасяващи. Толкова гнусни, че на моменти ми се налагаше да спирам и да продължавам по-късно. А това не е нещо, което ми се случва често с трилърите.
Мисля, че точно тази комбинация между мистерия, психологическо напрежение и шокиращи моменти направи книгата толкова трудна за оставяне.
Героите и емоцията
Всички герои ми се сториха доста пълнокръвни и много ми хареса как авторката е изградила вътрешните им светове, миналото им, грешките им и всички решения, които са ги довели до мястото, на което се намират в момента.
Определено книгата има и доста силен психологически елемент и според мен надхвърля обикновения криминален трилър. Не става дума само за това кой е убиецът, а и за това какво се случва в главите на героите и колко често хората крият неща дори от най-близките си.
Ана определено беше по-интересният герой за мен. Нейната история, болка и грешки някак ми бяха по-близки и ми беше по-лесно да се привържа към нея, отколкото към Джак.
Хареса ми и че нито един от двамата не беше представен като идеален герой. И двамата имат недостатъци, правят грешки и вземат лоши решения. Това ги направи много по-истински и човешки.
Мога да кажа едно със сигурност – не съм се радвала толкова много в друг трилър, когато определени герои умират. Толкова много си го заслужаваха, че на моменти дори ми се струваше, че са се разминали твърде леко...
Какво остава след края
След края първата ми мисъл беше да започна сериала.
Само че честно казано, не мисля, че съм психически подготвена да видя на екран част от сцените, за които споменах по-горе.
В книгата имаше страшно много насилие и дори само докато си го представях, на моменти ми ставаше едновременно тъжно, ядосано и тежко. Имаше моменти, в които ми беше истински трудно да слушам какво се случва.
Така че най-вероятно ще изгледам сериала в някакъв момент, но определено ще си дам малко време след книгата.
Със сигурност обаче ще посегна към още нещо от Алис Фини. Много ми хареса начинът ѝ на писане, изграждането на героите и това колко умело успява да държи напрежението почти до последната страница.


