"Брулени хълмове" от Емили Бронте

• заглавие: Брулени хълмове/ Wuthering Heights
• автор: Емили Бронте
• страници: 303
• жанр: класика/ романтика
• издадена от: "RBA Coleccionables/ Cranford Collection"
• издадена: 2022
• оценка: 3/5
• прочетена на: 18.02.2026

Анотация за книгата:

Емили Бронте е писателка, която принадлежи на всички времена. Този успех тя си спечелва с романа "Брулени хълмове". Като всяка безсмъртна творба това е роман едновременно за общото и конкретното, за местното и универсалното.

Действието се развива в Англия, графство Йоркшир, през 1847 година. Само дивият Хийтклиф идва някъде от покрайнините на бедния Ливърпул. В романа живеят хора от плът и кръв, кипят истинските страсти на безумната любов между Кейти и Хийтклиф, на собственическата стръв и непримиримите конфликт, които тя поражда. Сватосват младите, венчават ги по сметка, отношенията между поколенията се късат, черквата едва смогва да ги позакърпи.В "Брулени хълмове" няма нищо смътно и мъгляво. Единствената мъгла е онази, която денонощно се носи над Йоркширските блата. Но големите стихии на човешкия живот, ония които с векове остават непроменени, клокочат неудържимо с неистовия пулс на живота, от които силом е отнета любовта.  

Моето мнение за книгата:

Ако има още хора като мен, които тепърва се докосват до тази класика покрай новата екранизация на „Брулени хълмове“ или просто се чудят дали най-после да я прочетат - може би сега е моментът. Имах огромно желание да прочета романа на Емили Бронте преди филма, но плановете ми не се получиха.

Всички знаем колко голяма класика е тази книга в световната литература. Хареса ли ми обаче? Все още не съм напълно сигурна.

Мога да кажа едно със сигурност, уважавам творбата, но моралният ми компас определено надделя и не успях да я заобичам.

За какво разказва историята

Всички сме чували, че “Брулени хълмове” е една от най-трагичните любовни истории, писани някога. Но преди да стигнем до самата любов и дали тя наистина е толкова велика, има няколко важни неща, които според мен трябва да знаем преди да прочетем тази класика и да говорим за нея. 

Книгата е публикувана през 1847 г. и е особено различна за времето си. Емили Бронте създава герой, който не е благороден, не е част от висшето общество и изобщо не е типичният романтичен спасител. Тя пише за антигерой в епоха, в която това не е било модерно.

Създава роман, в който любовта не спасява. Любовта тук е разрушителна, движена от гордост, омраза и отмъщение. Днес това може да не звучи революционно, но за 1847 г. е било скандално. И точно заради това уважавам книгата. Защото Бронте не романтизира нищо. Тя показва как страстта без зрялост може да унищожава.  

Историята е разказ в разказа. Нели Дийн, икономката, връща времето назад и разказва на господин Локууд за съдбата на двете семейства Ърншоу и Линтън.

Тя ни отвежда в детството на Катрин и Хийтклиф. Той е момче от ромски произход, прибрано в дома им, което расте като чужд и нежелан. Между него и Катрин се създава силна връзка, която с годините се изкривява от социални различия, избори, гордост и отмъщение.

Последствията не засягат само тях, а и следващото поколение. Любовта, гордостта и омразата оформят съдбите им по начин, който оставя белег върху всички.

Как ми подейства, докато я четях

Първото, което ме изненада, беше колко леко се чете. Това е най-лесно четимата класика, до която съм се докосвала. Разказът върви гладко и динамично, без излишно утежняване на езика. Може би точно формата „разказ в разказа“ помага. Усещаш как слушаш история, а не как „бориш“ класически текст.

Но… очаквах онази неповторима любовна история, за която всички говорят. Очаквах страст, която да ме разтърси. Очаквах да повярвам в съдбовната връзка между Катрин и Хийтклиф. Аз лично не я видях по този начин.

Видях гордост. Видях его. Видях отмъщение.

 Връзката между Катрин и Хийтклиф за мен беше по-скоро токсична, отколкото романтична. Не видях любов, която се бори със света, а двама души, които непрекъснато нараняват и себе си, и всички около тях. Докато четях, започнах малко по малко да се дистанцирам от героите. Вместо да ги съжалявам, започнах да се ядосвам на решенията им. И точно това ме отдалечи и от книгата.  

Може би много от вас ще видят в тях страст и дълбока любов. Аз видях разрушителност.

Героите и емоцията

Катрин е разглезена и злобна като дете, а като възрастна е нестабилна и водена от импулсите си. Да, може да се каже, че любовта ѝ към Хийтклиф е огромна и че обществото я поставя в сложна ситуация. Но за мен тя прави съзнателни избори. И след това обвинява всички около себе си за последствията.  

Тя страда, но и кара другите да страдат. И това за мен не е трагична героиня, а егоистична.

Хийтклиф в началото буди съчувствие. Сам, отхвърлен, без място в света. Болката му е истинска. Но във втората половина на книгата злобата и жаждата му за отмъщение напълно го поглъщат. Той не иска просто справедливост. Иска разрушение. И го получава.

 Не любовта го движи, а омразата. И това е избор.  

Може би точно тук е силата на Бронте. Тя не създава герои, които да обичаш. Създава герои, които те карат да се чувстваш неудобно. Персонажи, които не търсят оправдание. И може би геният ѝ е именно в това, че показва страстта без романтичен филтър.  

Но аз лично не успях да ги заобичам. Не ги оправдах. Не ги съжалих достатъчно, за да преживея историята им като велика любов.

Какво остава след края

Доволна съм, че я прочетох. Отдавна се канех.  И се радвам, че вече имам собствено мнение, а не само това на света около мен.  

Не мога да кажа, че ми хареса. Но я уважавам. Уважавам я като идея, като литературна смелост, като нещо различно за времето си. Разбирам защо е класика.

 Просто за мен лично това не беше онази романтична история, която да обикна. Беше по-скоро история за това как гордостта и омразата могат да погубят всичко.