"Най-дългото пътуване" от Никълъс Спаркс

Първо искам да спомена, че именно „Най-дългото пътуване“ беше първата романтична книга, която прочетох и след нея открих, че харесвам този жанр.

„Най-дългото пътуване“ разказва за две паралелни истории, за които ще спомена по малко, тъй като не искам да издавам прекалено много от сюжета.

Първата история е за възрастен мъж, който е на 91 години и е вдовец и се озовава в катастрофа и чака някой да му помогне. С настъпването на часовете и студа, перспективата за помощ става мрачна и обезсърчителна. Въпреки това в най-отчаяните моменти на този старец му се явява съпругата му Рут, която е починала преди 9 години и заедно си спомнят за живота, който са споделили заедно.

Втората история се случва на километри между каубой на име Лука и студентка на име София. Те се срещат на родео и скоро се появява неразривна връзка и искрена романтика, която не е без справедливия ѝ дял от борби и трудности.

С напредването на тези две сюжетни линии, Никълъс Спаркс запознава читателя с тези две двойки и го кара да се чуди кой ще е моментът, когато двете сюжетни линии ще се срещнат. Ами, нека да завърша с това, кръстопътът на техните истории беше невероятен момент, а обратът в края на книгата ме накара да се усмихвам и да се радвам за красивият финал.

Книгата е от 2015 и предполагам, че много от Вас вече са я чели, но тези които не са – прочете я, а след това гледайте и филма. Няма да съжалявате, защото книгата е много красиво описана и е много романтична.