"Змията и крилете на нощта" от Кариса Броудбент

 „Игрите на глада“ срещат вампири в тази сърцераздирателна, епична фентъзи романтика за тъмна магия и кръвожадни интриги от автора на бестселъри Кариса Броудбент.

За хората и вампирите правилата за оцеляване са едни и същи: никога не се доверявай, никога не се предавай и винаги – винаги – пази сърцето си.Орая, осиновената човешка дъщеря на краля на вампирите, търси своето място в свят, предназначен да я убие. Единственият й шанс да стане нещо повече от плячка е да влезе в легендарен турнир, организиран от самата богиня на смъртта.Но победата няма да е лесна. За да оцелее, Орая е принудена да сключи съюз с мистериозен съперник.Всичко в Рейн е опасно. Той е безмилостен вампир, ефективен убиец, враг на короната на баща й… и нейната най-голяма конкуренция. И все пак това, което ужасява Орая най-много от всичко, е, че тя се оказва странно привлечена от него.Но в Кежарите няма място за състрадание. Войната за Дома на нощта кипи, разбивайки всичко, което Орая е смятала, че знае за дома си. И Рейн навярно я разбира по-добре от всеки друг, но тяхното процъфтяващо привличане може да бъде нейното падение в кралство, където нищо не е по-смъртоносно от любовта.

Бестселър на New York Times и USA Today

„Ако сте фен на опасни фентъзи светове, кръвожадни вампири, романтика и ужасяващи смъртоносни състезания, то „Змията и крилете на нощта“ ще ви хареса.“ - Book Briefs  

 Днес си говорим за „Змията и крилете на нощта“ от Кариса Броудбент — първа част от поредица с вампири, която прочетох в края на миналата година. Признавам си, взех я, защото ми стана любопитно – отново се завърна модата на фентъзитата с вампири и исках да видя дали тази ще се открои сред останалите. Оказа се обаче, че макар да има потенциал и интересен свят, нещо ѝ липсваше, за да ме грабне напълно.  

Главната героиня, Орая, е човешко момиче, израснало сред вампири – осиновена от техния владетел и поставена в свят, в който няма място за слабост. Тя е свикнала да оцелява, да мълчи, да се бори за всяка глътка въздух. А когато е принудена да участва в смъртоносен турнир, където победата е единственият начин да останеш жив, всичко, което е научила, се поставя на изпитание.

Светът, който авторката изгражда, е мрачен, политически наситен и донякъде красив в своята жестокост. Има дълбока митология, вампирски кланове, божества и скрити интриги. Тук се появява и Рейн – мистериозен противник, който по стечение на обстоятелствата се превръща в нейния неочакван съюзник. Двамата имат онзи добре познат „врагове, принудени да си вярват“ тип динамика, която внася напрежение и малко романтика, но за мен не успя да предложи нищо особено ново.

Признавам си, имаше неща, които ми харесаха – атмосферата и усещането за свят, който наистина съществува отвъд страниците. Турнирът и битките бяха добре изградени, а темата за принадлежността и оцеляването в свят, който те отхвърля, беше може би най-силната част от цялата книга.

Но в същото време историята ми вървеше бавно, а напрежението, което трябваше да ме държи на ръба на стола, на места просто се изпаряваше. Имаше моменти, в които усещах, че действието се върти в кръг, и такива, в които диалозите звучаха по-скоро „по учебник“. Химията между героите беше там, но не беше достатъчно силна, за да ме накара да преживея всичко с тях.