„Ясновидката" от Маргарет Атууд

Джоун е неуверена и объркана жена. Демоните от детството ѝ я преследват, а сянката, която хвърлят върху живота ѝ, е толкова плътна, че самата тя не може да осъзнае мястото си.Джоун започва да води двойнствен живот и никой около нея не познава истинската ѝ същност.Писателка, поетеса, съпруга, любовница, измамница и дете – младата жена решава да избяга от всичките си роли, като инсценира смъртта си. Но дали това ще е достатъчно?

Днес ще ви разкажа за една от по-старите книги на Маргарет Атууд. Ако трябва да определя само с една дума „Ясновидката“, то ще е странна. Определено прави впечатление още с анотацията си. Странна, но уникална сама по себе си.Джоун е една много различна и объркана жена. Целият ѝ живот е изпълнен с грешни решения, които не взима сама, а хората около нея. Още от деството ѝ си мисли, че прави правилните решения, но всъщност всяко едно нейно действие е продиктувано от някой друг, било то майка ѝ, съученичките ѝ или по-късно от съпруга ѝ.„Ясновидката“ разказва за едно дебело момиченце, което „изяжда“ чувствата си още от малка, защото никой не я разбира. Баща ѝ е незаинтересован, а майка ѝ като че ли изкарва цялото си недоволство от живота върху невръстната си дъщеря.Още оттогава самочувствието на Джоун е стъпкано и всичко води накрая до това да бяга от миналия си живот и да търси ново начало далеч от всички.

‘Ясновидката“ е откровенна и истинска книга разказваща за това до какво водят всички решение, но не само…Показва още колко е важно в какво семейство израства човек и колко силно може да повлияят точно тези първи години от живота ни. Джоун е едно от онези деца, които в началото яде, за да запълни липсите и да премахне болката, но в последствие започва да яде още повече само за да не угоди на майка си.Дори и в съзнателните си години, когато вече мисли, че е самостоятелна, това все още ѝ влияе. Първо се води по решенията и начина на живот на един мъж, след това на втори и трети, бъркайки го с любов.Маргарет Атууд разказва историята на Джоун по много истински, но и трагичен начин. Стилът на писане е доста интересен, но може и да бъде малко труден за четене, защото няма почти никакъв диалог. Със сигурност не е за всеки читател, но ако харесвате стила на Атууд или търсите нещо различно, то „Ясновидката“ ще ви хареса, просто трябва да се въоръжите с търпение.