"Малкият лъжец" от Мич Албом
- заглавие: „Малкият лъжец/ The Little Liar“
- автор: Мич Албом
- превод от: Аглика Маркова
- дизайн на корицата: Иван Масларов
- страници: 288
- жанр: историческа
- издателство: „Лабиринт“
- издадена: 2025
- оценка: 5/5
- прочетена на: 10.09.2025
Мич Албом, един от най-четените и обичани съвременни американски писатели, се завръща с най-значимия си досега роман, една незабравима история за истината и за лъжите, която се разгръща на фона на холокоста.
Единайсетгодишният Нико Криспис не е лъгал никога. Когато нацистите нахлуват в дома му в Солун, Гърция, момчето е намерено от германски офицер, който му предлага възможност да спаси семейството си. Единственото, което Нико трябва да направи, е да убеди сънародниците си, гръцките евреи, да се качат на влаковете, поели „на север“, където уж ги чакат сигурност и нова работа. Без да подозира колко жестока е тази измама, невинният Нико убеждава всеки ден пътниците на перона. Но когато е натоварен и последният влак, момчето вижда, че семейството му е натикано в конски вагон, и чак тогава осъзнава, че е спомогнало най-скъпите му хора да бъдат изпратени на сигурна гибел в „Аушвиц“.
Нико се спасява, но от този ден нататък никога повече не изрича и една-едничка истина.
В „Малкият лъжец“ Мич Албом разглежда какви са последиците от заблудите и самозаблудите, от почтеността и безчестието, като преплита историите на Нико, който мечтае за опрощение, на по-големия му брат Себастиан, зарекъл се да му отмъсти, на Фани, момичето, което трябва да избере между двамата, и на Удо Граф, нацисткия офицер, завинаги променил с лъжите си техния живот.

Книгомани, знаете колко обичам историите за Втората световна война, но и колко съм придирчива към тях. През последните години сякаш този жанр стана „моден“ и излязоха десетки заглавия, които повтарят едни и същи клишета. Бях решила да си дам почивка. И точно тогава, в един обикновен ден в книжарницата, корицата на „Малкият лъжец“ ме спря на място. Погледът на момчето сякаш шепнеше: „Ела и чуй моята история.“ Още след първата страница знаех, че няма да е просто поредната книга за войната.
Мич Албом избира неочакван разказвач – самата Истина. Този избор веднага ми напомни за „Крадецът на книги“, но тук гласът е различен: по-сдържан, но и безпощаден. Истината наблюдава хората, техните избори и лъжи, и ни води през един Солун, в който светът постепенно се свива под ботуша на нацистите.
В центъра е Нико, еврейско момче, известно в квартала с това, че никога не лъже – дори когато истината му носи неприятности. Но когато немците пристигат, животът му се преобръща. Удо Граф – нацистки офицер – го така украсява лъжата, че убеждава Нико да стои на гарата и да уверява своите съседи, че влаковете към Аушвиц водят към нов дом и работа. Малка „успокояваща“ лъжа, която променя всичко. Докато един ден в тълпата не се появява собственото му семейство.
Паралелно проследяваме и съдбите на Фани – момиче, чийто живот се преплита с Нико и неговия брат Себастиан. Детските им чувства и ревности изглеждат дребни, но с годините се превръщат в отровни рани. Себастиан носи завист, която тлее и расте, а Фани се оказва мост между двамата – и невидимата нишка, която ще свърже техните решения с бъдещето.
Да, действието започва във Втората световна война – с гета, лагери и окупация – но това е само фонът. Истинската история е за човешката природа: за крехката граница между истина и измама, за вината, която не изчезва, и за това как една единствена лъжа може да се предава като проклятие през поколенията.
“Съдбата на всички ни може да се промени от една-единствена постъпка, а цената, която плащаме, е неизмерна.”

Албом показва как страхът и желанието да оцелееш могат да превърнат доброто намерение в непоправимо предателство. Лъжата на Нико не просто заблуждава стотици семейства – тя променя хода на живота му, на брат му, на Фани, на всеки, когото докосне.
“Когато Господ разпределял качествата, Доверието било раздавано без ограничения. Своя дял получили и хора, и животни. Но предателството?
Мич Албом умее да пише едновременно нежно и безмилостно. Няма излишни описания, но всяко изречение носи тежест. Истината като разказвач ни кара да спираме, да преглъщаме и да се питаме: Какво бих направил аз? Четях бавно, не защото книгата е трудна, а защото исках да усещам всяка дума.
„Малкият лъжец“ е роман за последствията от малките ни действия – как едно мигновено решение може да пренареди цели животи. Това не е просто история за война; това е история за хората, за избора между мълчание и глас, между страх и смелост.
“Но времето не лекува всички рани. С времето някои само стават по-дълбоки. Себастиан винаги беше завиждал на Нико, дори като дете. За външния му вид. За начина, по който забавляваше семейството….”
Този ред е като последен камбанен звън – напомня, че белезите от завист, вина и предателство не се заличават с годините. „Малкият лъжец“ не е просто роман за войната, а огледало на това как една малка, уж безобидна лъжа може да променя съдби и да кънти през поколенията. Книга, която остава дълго след последната страница и тихо пита всеки от нас: А ти какво би направил?
1 коментар
Много ми хареса ревюто❤️Добре описан романа, без да навлиза в подробности. И разбира се, те кара веднага да грабне книгата. 😊