„Красиво безразсъдство“ от Л. Дж. Шен

Една от най-рязтърсващите книги за Аушвиц!

Никога няма да забравя тази нощ, първата нощ в лагера, която превърна целия ми живот в една дълга нощ…

Роден през 1928 г. в град Сигет, Северна Румъния, Ели Визел e едва петнадесет годишен, когато е депортиран заедно с цялото си семейство в Аушвиц, където загиват майка му и по-малката му cecтpа, a след това – в Буркенау, където губи и баща си.

„Нощта“ е разказ за спомените му, за раздялата и загубата на семейството, лагерите, глада, студа, побоите, мъченията и чувството на срам, че е оцелял, а баща му не е.

„Нощта” е книга за чувството на вина на оцелелия, притча за бащата и сина, за жертвоприношението и съмненията в съществуването на Бог, който е позволил да се случи всичко това.

„Красиво безразсъдство“ определено ме изкара от вълната за Втората световна война и ме пренесе в един свят изтъкан от отмъщение, омраза, семейни драми, както и любов, страст и приятелство. Книгата е много лека за четене и буквално се чете на един дъх.

Дария и Пен са последна година в училище и се мразят още от години, но съдбата ги среща отново, когато са принудени да живеят в един дом. И двамата са изпълни с омраза към другия, към любовта, връзките и изобщо към почти целия свят. Всеки от тях слага всяка сутрин „маска“ пред останалите и крие истинската си същност.

„Красиво безразсъдство“ със сигурност е четиво ориентирано повече към тийнейджърите, но героите в книгата определено не са обикновени тийнове. Те са лъжливи, душевно съкрушени и са същински грешници. Особено Дария, на която всичко ѝ е поднесено наготово, тя е ледената принцеса в училището им, момичето, за което се носят слухове, че спи с директора и момичето, което има всичко. Тя е красива, хитра, успяла и богата и точно заради това всички ѝ завиждат. Точно поради тази причина Дария няма никакви истински приятели и никой не знае всъщност какво става в дома ѝ и дори не подозират колко по-различна е Дария наистина, когато не трябва да издига стени около себе си. Тя е едно момиче, което се чувства пренебрегнато и отхвърлено от собствената си майка. Момиче, което от завист прави почти необратима грешка и това ѝ струва връзката с майка ѝ, както и човечността и добротата ѝ. От този момент, Дария решава, че ще бъде ледената кралица, за която всички така или иначе я смятат.

Пен също е доста объркан герой, който остава без почти нищо и затова се налага да живее в къщата на Дария. През цялата книга той е разкъсван от лоялност към семейството си и любовта, която изпитва към забраненото за него момиче. В неговия живот нищо не му идва наготово и затова се бори със зъби и нокти да вземе стипендия за добър колеж. Пен е от онзи тип момчета, които се пряват на големи мъжкари, тъй като е израснал в дом без любов. Баща му ги напуска, когато е още малък, майка му е наркоманка, а вторият му баща го бие. И все пак фасадата му се пропуква, когато започва да живее под един покрив с Дария.

Много ми хареса колко добре авторката е описала страстта и любовта между двамата герои. Краят на книгата също беше доста приятна изненада и нямам търпение да излезе и втората част от поредицата.

„Красиво безразсъдство“ е подходяща за тийнейджъри, но и за хора, които обичат да се откъсват от забързанато ежедневие и да се върнат пак към ученическите трепети, през които всички минаваме. Но романът със сигурност не е обикновената тийн любовна връзка, има доста обрати и случки, които не са присъщи за толкова млади хора, та дори и за възрастни. Книга, която показва, че родителите трябва да обръщат внимание на децата си в тези години най-много, да бъдат не само техни възпитатели, но и опора и приятел, защото много често децата се затварят в себе си и изграждат един съвсем различен персонаж, който „слагат“ пред останалата част от света.