„Кафе под липите“ от Джоан Венг

Берлин, 1925-а. Войната е свършила само преди няколко години, но метрополията на бившия Райх не създава усещането за победена държава. По булевардите препускат скъпи коли, театрите поставят пиеса след пиеса на нови драматурзи пред препълнени зали, киностудията „Уфа“ бълва нови филми и нови, нерядко световни, звезди, в политическите кабарета се надпреварват млади писатели в новия литературен жанр, галериите не сварват да представят новите скандални творци, в задимените кафенета и ресторанти звучи бясно новата музика, дошла отвъд океана. Всичко е ново, всичко свети, всичко трепти. Епоха на културен възход, епоха и на еманципиране от старите представи за изкуството и живота.

И в центъра на този задъхан град стои той, култовият булевард „Под липите“ със своите безброй места за кратка отмора на творци и меценати, и буржоа и аристократи, на застаряващи богати дами и млади, освободени от предразсъдъци жени. И с известното на всички берлинчани „Кафе под липите“.

Един ден от един малък град на гарата на този кипящ от живот град пристига млада жена. Със себе си тя носи своята пишеща машина и своя талант…

За съжаление, за тази книга не мога да кажа много неща, но все пак ще споделя впечатленията си.

Това не е от онези брилянтни книги, които грабват вниманието моментално. Положителното е, че се чете лесно и бързо, но на моменти ми беше скучна — мотивацията за четене почти я нямаше. Все пак завърших „Кафе под липите“...

Най-хубавото в романа е, че действието се развива през **двадесетте години на миналия век** и авторката майсторски предава духа на епохата: жените вече носят къси поли и прически, изказват мнението си открито, а културните течения експлодираха в изкуството и обществото. Хомосексуалните вече не крият чувствата си — всичко това създава атмосфера на освобождение и модерност. В романа се потапяш в **изгубен свят**, който е основата на съвременните течения. Атмосферата е пленителна, но самият **сюжет не успя да ме задържи напълно**.

Очаквах нещо по-дълбоко — историята на Фрици, която заемането ми интерес, но сякаш остана скрита. За мен книгата не е достатъчно издържана и не успя да държи вниманието ми до край.

Сюжетът е добър, но се губи сред многобройните герои и неравностойно преплетени истории — на моменти се получава една сюжетна „каша“. От средата нататък се оживи, но съжалявам, че не бих я препрочитала.