"Пепелищата и прокълнатият крал" от Кариса Броудбент

 Любовта е жертва пред олтара на властта.След легендарния турнир всичко, което Орая някога е смятала за истина, е разбито на пух и прах. Сега тя е затворница в собственото си кралство, разкъсвана от множество съмнения и от мъката по загубата на баща си. Сигурна е само в едно: не може да има доверие на никого, дори на Рейн. Особено на Рейн.Когато той й предлага таен съюз, Орая решава, че това е единствената й възможност да си върне кралството… и да отмъсти на своя любим за предателството му. Ала за да изпълни мисията си, първо трябва да обуздае разрушителна древна мощ, преплетена с най-съкровените тайни на баща й.Враговете прииждат от всички страни, но нищо не е такова, каквото изглежда. И докато Орая разбулва мистериите на миналото и посреща бъдещето, тя е принудена да избере между властта и любов, която може да доведе до гибелта й. „Пепелищата и прокълнатият крал“ е втората книга от поредицата „Короните на Наяксия“.  

Днес си говорим за втората част от вампирската дуология – книга, която прочетох в края на миналата година, защото ми беше любопитно как авторката ще развие света след онзи финал в "Змията и крилете на нощта". Признавам: дадох ѝ 4 звезди, но не ми стана любима. Имаше силни моменти, просто не всичко „щракна“.

Тук залогът е друг: дворцова политика вместо турнир, последствията от решенията в първата книга и дълга, болезнена работа по връзката Орая–Рейн. Хареса ми, че персонажите вече не са просто „оцеляване на арената“, а хора (и вампири), които търсят начин да живеят със собствените си избори. Орая е по-самостоятелна, по-твърда, а Рейн носи тежестта на короната и на вината – и това дава на отношенията им по-зрял, макар и мъчителен оттенък.

Светостроенето продължава да е атмосферно – домове, богове, стари вражди, сделки и обещания. Езикът е плавен и четивен, има достатъчно напрежение и химия, за да прелиствам страница след страница.

 Къде не сработи напълно за мен? Темпото е неравно. Част от политическите линии се влачат, а сцени, които очаквах да ме „ударят“, минават по-бързо и предсказуемо. Някои обрати ги „надуших“ отрано и липсваше онази сурова емоция от първата книга – усещането, че всичко може да се преобърне за секунда.  

Въпреки това, финалът оставя добра дъга за героите и усещане за затворен кръг – не перфектно, но удовлетворяващо. Ако търсите вампирска романтика с мрак, интриги и втори шанс, ще го намерите тук. За мен това беше добро бягство от ежедневието – достатъчно ангажиращо, за да се върна вечер към него, макар и да не е сред онези фентъзита, които бих препрочела.

Общо усещане: харесах атмосферата, динамиката между Орая и Рейн и политическите пластове; колебая се за темпото и предвидимостта – затова ѝ дадох 4 от 5 звезди. И да, по стечение на обстоятелствата продължих нататък (бях поръчъла и другата, какво да правя) – за останалите книги ще си говорим друг път. 😊