„Татуировчикът на Аушвиц“ от Хедър Морис

През 1942 г. Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот, говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден през юли на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще се погрижи Гита също да доживее свободата.Татуировчикът на Аушвиц е роман, базиран на живота на Лудвиг Айсенберг, или Лали Соколов, когото, животът в лагера среща с бруталността, ужаса, смъртта, доктор Менгеле, унивеситетски преподаватели, СС офицери, престъпници и обикновенн хора, но и с любовта.

„Тази книга ще се чете и след сто години. И тогава сигурно още ще е в списъка с най-продаваните заглавия. Книга, заради която човек губи съня си и то не само защото не може да я остави.”

– Джефри Арчър

Прекрасна книга и със сигурност спада към „любими топ 3 за годината“. Ако можех, бих дала оценка 100, но за съжаление оценките са от 1 до 5. 🙂

Любовната история между Лале и Гита е толкова трагична и истинска, която наистина докосва душата на читателя, но всъщност за мен, не това беше нещото, което ми привлече вниманието. За мен най-странното беше, че по принцип винаги харесвам и обиквам героините от романите и се оприличавам на тях докато чета. Но тук, случаят е друг. Докато четях книгата, започнах да обиквам героя в историята, а именно Лале. Той е толкова мил, добър и съпричастен към страданието на всеки един от измъчените хора в лагера и се опитва да помогне на всеки с каквото може. Точно това ме накара да заобикна този герой и да вярвам, че на света все пак има добри хора. Хората, които биха се жертвали заради другите хора са толкова малко и точно заради тази негова черта от характера, този герой ми стана любим. За мен този човек е бил един истински герой, а този роман наистина докосна душата ми. Много съм благодарна на Хедър Морис, която е представила и преразказала прекрасно историята на тези хора, които наистина си изживяли всичко това в Аушвиц. Историята е тъжна и много тежка за четене, но пък е истинска и вдъхновяваща и точно заради това тази книга трябва да се прочета. Препоръчвам я горещо!