„Сред лимоновите дръвчера“ от Надя Маркс

Трогателна история за семейни тайни, за неразрушимите връзки и за различните имена на любовта.

Анна често обича да казва, че гърците имат четири думи за любов и всяка една от тях описва различен нюанс на това чувство. Сторге е нежната майчина любов, филия – приятелската обич. Ерос – сексуалната любов. Агапе е голямата любов и събира всички други видове в едно върховно чувство!

Самата тя вярва в брака си и в любовта.

Но внезапно съпругът й прави признание, което разтърсва целия й свят…

Анна има нужда от време за себе си, затова напуска Лондон и заминава с баща си за родния му малък остров в Егейско море – островът на нейното детство. Тя отново е сред омайния мирис на жасмин и лимонови дръвчета, на място, изпълнено с любов и желания, където всички се чувстват близки и всеки знае всичко за другите.

Докато писма в къщата на леля й не отприщват вълна от семейни тайни, крити цели шейсет години – истории за изгнаничество и семейната чест, за забранена любов и страст, за жестокост, война и смелост…

Дали това болезнено пътешествие в миналото и вълнуващото лято на острова ще накарат Анна да преосмисли живота си? Ще може ли да изпита и четирите нюанса на любовта?

Възможно ли е да съществува нов, пети вид любов?

Наистина очаквах нещо много повече от тази книга. Веднага си я взех, защото видях, че действието се развива в Гърция, която е една от любимите ми страни и това ме подтикна да я взема. „Сред лимоновите дръвчета“ разказва история за един цял род. История, която е разказана през времето и действието се развива на много различни места. Книгата започва първо с Анна, която е майка на две деца и има доста сериозни проблеми с брака си и заминава за родното си място – Гърция заедно с баща си Алексис. Историята на Анна е сегашното действие, а там тя разкрива много тайни, които са били скрити дълбоко в историята през тези шейсет години. Тайни, които връщат читателя в далечните години на Втората световна война в Гърция, както и в Англия и Италия.

Като цяло на мен най-много ми хареса историята за Алексис и неговото пътуване и израстване. Много ми хареса действието, което се развива в Италия, а разказът за живота на Розария, Филомена и малката София наистина ме трогна. Това е една наистина разтърсвъща история, която е написана толкова истински.

Също така ми хареса и разказът за малкото и китно островче в Гърция през Втората световна война и какви премеждия са имали хората по това време. Както предполагам вече знаете аз обожавам историите за Втората световна война и това е главното нещо, което ме караше да продължавам да чета тази книга.

Ако до този момент все още четете ревюто ми сигурно сте забелязали, че е доста оскъдно и неподредено, но като цяло така се чувствах през цялото време докато четях тази книга и точно заради това и ревюто е такова, защото сюжетът на романа като че ли е написан тук и там и няма цялостно описание и поради тази причина и оценката ми е толкова ниска.

Много ми хареса, че авторката е избрала да разкаже тази многопластова история с толкова много герои и различни истории, но докато я четях някак си не усещах по-голяма връзка с героите. Това е така, защото Надя Маркс е пипнала от тук и там героите, без да описва нещо повече за тях. И до края на романа останах с едно чувство за недовършеност. Целият роман е написан някак хаотично без никакво цялостно довършване на дори и една от историите. По принцип не харесвам и прекаленото описание, но в „Сред лимоновите дръвчета“ сякаш го няма и главното описание, а само сюжетната линия и това за мен бе един недовършен роман.

През цялото време очаквах да стане нещо повече с Анна, но то така и не се случи. Очаквах малко повече за историята между нея и Никос, но тя така и не се получи…Ако трябва да опиша с няколко думи романа, то бих казала, че докато го е писла авторката все едно е бързала да приключи с историята толкова бързо, че е забравила за описанията на героите и обстановката, което наистина прави един роман добър. За съжаление не мога да кажа нещо повече за тази книга.